НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Енчо Пиронков

Енчо Пиронков (1932)
Творческият път на Енчо Пиронков започва през 70-те години на ХХ век в благоприятната среда на една бохема, с която Пловдив влиза в историята на българското изобразително изкуство. Първоначалното впечатление в живописта му за спонтанност и естественост, за действие, което не се предхожда от обмислено желание, за състояние непредизвикано от воля, е следствие от простотата и всекидневността на темите. В шепата сюжетни маркери, които ни поднася, откриваме няколко типажа, намиращи се в свят, който дори и да имаме възможност и смелост да опишем, всъщност никога не се е случвал, преди Енчо Пиронков да застане пред статива. Ролята им в обществото изглежда неясна, но в картината е твърде убедителна. Похватът на периодичното им повторение е едновременно ритъм и начин да се изгради модел, да им се предаде смисъл, в който тайнството в творбата произлиза не от нещо, което не можем да познаем или узнаем, а от тяхната безгранична същност.

Поредица „Съвременно българско изкуство. Имена“
Mонографията „Енчо Пиронков” – издадена на български и на английски език – е дело на екип в състав:
Красимир Линков, автор на текста
Проф. Тодор Шопов, превод на английски език
Цветан Четъшки, фотография
Проф. Виктор Паунов, дизайн на поредицата
Веселин Праматаров, дизайн и предпечат
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, печат

Национален дарителски фонд „13 века България“, издател, 2016
Изданието е налично в художествените галерии, в книжните борси, както и в НДФ „13 века България“.