НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / НДФ „13 века България” организира пътуващ научен семинар на тема: „България и паметници под закрилата на ЮНЕСКО на територията на Гърция, Италия, Турция и някои балкански страни”

НДФ „13 века България” организира пътуващ научен семинар на тема: „България и паметници под закрилата на ЮНЕСКО на територията на Гърция, Италия, Турция и някои балкански страни”

17.07.2008

Какъв е българският принос към световното наследство?

За слава на Бога в България красивата природа щастливо се съчетава с богато историческо и културно наследство. Много са златните, непреходните неща, с които ние - българите сме интересни на света и се гордеем. Организацията за образование, наука и култура - ЮНЕСКО, прие Конвенция за защита на световното културно и природно наследство. В специален списък са включени повече от 600 непреходни ценности. Сред тях са девет български обекта, оценени по достойнство - човешки и природни творения с изключителна стойност: Боянската черква, Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Ивановските скални черкви, Рилският манастир, Старият Несебър, Националният парк Пирин, Резерватът Сребърна и Тракийската гробница край с. Свещари.

  За наша радост този списък може да бъде продължен. Заслужават да бъдат включени Басарбовският манастир, Земенският манастир, Александровската тракийска гробница, Манастирската черква “Св. Димитър” до гр. Бобошево, Самоковската иконописна школа, Трявна с Тревненската иконописна школа и много още…

  Със своите девет обекта България е на трето място в света след Италия (41), Гърция (17) и Турция – също с 9 обекта, поставени в специалния списък на ЮНЕСКО.

  През декември 2007 г. група експерти от Фонд „13 века България” проучи черквата „Св. Димитър” в гр. Солун – обект поставен под закрилата на ЮНЕСКО, а на 10, 11 и 12 юли 2008 г. проведе втория семинар на тема „България и паметници под закрилата на ЮНЕСКО на територията на Република Гърция”. Бяха посетени и изучени реставрацията и експонирането на три големи обекта – Метеора – монашески център на гръцкото православие върху каменна гора, издигаща се над Тесалийската равнина, археологическия македонски град Вергина – първата и Пелла – втората столица на древна Македония от времето на Филип II и сина му – Александър Велики – Македонски.




Черквата „Св. Димитър Солунски”

Черквата “Св. Димитър” е построена на мястото на стари римски бани. Тя е най-голямата в Солун. Два пъти е била опожарявана, след което е възстановена окончателно през 1948 година. Когато император Константин Велики прекратява преследванията срещу християните (324 г.) там, където починал, е построена малка черква. През 413 г. тя се превръща в религиозен център и започва да привлича поклонници. На мястото на стария е построен нов, по-голям храм. От стария са запазени само някои архитектурни елементи и художествената мозайка. Новият храм представлява петкорабна базилика. Архитектурата е интересна, храмът е изграден с розови тухли и крипта. Намира се в центъра на града – на ул. „Свети Димитър” и може да се види от крайбрежната площадка Аристотелус. Тук се пазят мощите на Свети Димитър – патронния светец на Солун, който е роден в този град през 280 г. и умира като мъченик за християнската вяра през 303 година.























Метеора – осмото чудо на света под закрилата на ЮНЕСКО

Метеора - мощен монашески център на православния Изток от XI в, е чудесно творение на Всевишния - каменна гора сред Тесалийската равнина до градчето Калам6ака, между планините Козякас и Антихася там, където се упражнява послушанието, бичуват се желанията, укрепва се вярата и се закалява личността. С единствени оръдия молитвата и постите, а средства - волята, послушанието и безимотността, монасите от Метеора стоят от стотици години на страж. Това величествено място във вековете се превръща в духовен оазис и магнит за хиляди аскети, които тук намират духовна подкрепа и покой, изживяват небесни чувства, гонейки греха обърнати с молитва към Бога.

Хиляда стръмни скали, в мистериозната симфоничност, самотност и мълчалив покой, с вековни манастири по върховете, довеждат посетителя-поклонник до вдъхновение, до богобоязлив екстаз и го извисяват духовно. Паралелно, това неочаквано поникване на огромните скали, които се оформят в терциерния период и се губи в смътната епоха от 60 милиона години назад, ражда чувство за страх и страхопочитание, и без съмнение те пренася в небесни места, в божествени светове.

От 24 манастира, съществували на Метеорските скали, днес функционират шест, които са Преображние Господне (Великия Метеор), Вси Светии - Варлаам, Света Троица, Свети Първомъченик Стефан, Света Варвара - (Русану) и Свети Никола, докато всички останали са в руини.






























Животът на монасите

 Животът на монасите в Метеора е изпълнен с изпитания, със сурово извисяване, преминава в борба между доброто и злото, в непрестанна молитва. Покаяние и спасение са средствата, осигуряващи на монасите този вътрешен покой. В сърцата им живее един друг свят, освободен от насилието на материята и необвързан с времето, свят, от който черпят морални сили, за да се слеят със суровия живот сред природата и да се свържат с Бога. Денонощието им е разделено на три части. В първата се молят в храма за спасението на човечеството, през втората се трудят, а в третата част четат и почиват. Молитвата се извършва в храма, основно през нощта. След нея монасите се занимават с посрещане на поклонници, с иконопис, с дърворезба, с изучаване на текстовете на светите отци. Другар на монасите е молитвената броеница, те будуват, за да постигат едно вътрешно преобразяване. Свещените химни, които монасите от Метеора пеят ден и нощ, изразяват блаженството, което заобикаля чистите души славещи Създателя.

Реликви и антики

Реликвите, съкровищата и ръкописите, които се пазят в манастирите на Метеора и с които се гордеят, не са малко. Свети мощи, кръстове, чудесни преносими икони, ръкописи, свещени потири и Евангелия, златотъкани одежди, дърворезби и утвар, изключителни фрески от Критската и от Македонската школи – това са част от ценните съкровища. В архивите на манастирите се пазят стари документи, посвещения, дарителници, устави с голяма историческа и културна стойност, които разкриват различни исторически периоди и свързват мястото с дейности и събития от голямо значение. Много от ръкописните кодекси, които се пазят, са от пергамент, други са копринени, трети хартиени. Тук в по-стари времена са съществували библиографски ателиета, където са създавани или преписвани текстове от религиозен, богословски, църковно-музикален характер, както и произведения на антични гръцки автори.




Свети манастир Преображение

На 613 метра надморска височина се намира най-голямата Метеорска скала, където е построен манастирът Преображение. Първи заселник и ктитор е Атанасий, който през 1380 г. строи храма, за да бъде по-късно разширен от монасите Йоасаф (1387-1388) и Симеон (1541-1542 г.) Величественият манастир има един чудесен, изрязан от дърво иконостас и игуменски трон със седефена инкрустация - 1616-1617 г. Фреските са прекрасни и касаят догматичния, историческия и литургичен цикъл на православната църква. Освен централния храм има още три параклиса, построени в различни периоди. Храмът на Св. Атанасий, който се намира при входа на манастира, храмът на Св. Константин и Елена - 1769 г. и Храмът на Св. Йоан Предтеча - 1600 година. Сред реликвите на манастира се пазят мощите на много светци, дарове от византийски императори, патриарси, кръстове, икони, ръкописи, пергаментови кодекси, църковна сребърна утвар и др. В библиотеката се намират 600 тома стари издания. До 1923 г. изкачването в манастира се е осъществявало с последователни въжени стълби и с плетена мрежа. Днес, с помощта на издълбани в скалата коридори и стълби поклонникът достига безопасно до страховития Метеор.









Свети манастир Варлаам

За пръв заселник на скалата се счита йеромонахът Варлаам, който през 1350 г. построява малкия храм на Тримата Светители и няколко килии. Приблизително 200 г. по-късно тук се изкачват двамата братя монаси Нектарий и Теофан, които прооизхождат от знатната фамилия Апсарадес от град Янина, за да построят наново върху запустелите руини храма на Тримата Светители и малко по-късно храмовете на Вси Светии и на Йоан Кръстител.

 Черквата е кръстокуполна и фреските са изписани от големия критски иконописец Франгос Кателанос (1548), а в нартекса (предверието) от свещеника Георгий от Тива през 1566 година. През 1627 г. храмът се подновявя и изписва от Стергий и Кирил. През 1922 г. се издялват в стената стълби и поклонниците се изкачват безопасно. Тук също се използва мрежа, но вече само за стоки или строителни материали. По-рано аскетите са се изкачвали с редуващи се скелета, които са се опирали в дупки в скалите. По-късно заменят скелетата с въжени стълби и е бил необходим поне половин час изпълнен с уплаха, за да се изкачат в манастира. Тук се намира Евангелието, считано за собственост на император Константин Багренородни (959 г.).



















 

Каламбака

Градчето Каламбака е построено на мястото на античния град Егинио, известен с геройската си съпротива срещу Римляните. Намира се в близост до мястото, където река Пеней се излива от урвите на планината Пинд. Там, където някога е имало храм на Аполон, днес се изправя една византийска черква, в която са запазени редки стенописи и надписи, както и многоцветни мраморни колони. На отиване от Каламбака към Метеора последното селце е Кастраки. Малкото жители на това китно място са известни със своето гостоприемство, което предлагат на всеки посетител-поклонник. От там гледката към Метеорските скали е грандиозна.

















Вергина






























Пела