НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Българските дни в столицата на хъшовете – Браила

Българските дни в столицата на хъшовете – Браила

24.11.2008

dpp_11253На 18 ноември, кметът на град Браила г-н Аурел Симонеску прие водача на българската делегация за Дните на България в Румъния д-р Тошо Пейков и кмета на Община Силистра г-н Иво Андонов.

 

Г-н Симонеску пожела успех на българо-румънските дни и хареса българската идея в град Браила да бъдат възстановени ханът и кръчмата на Странджата. Той обеща българите да получат достойно място в неговия град.

 

Мощна подкрепа изпълнителният директор на НДФ „13 века България” получи от Негово Високо Преосвещенство Касиян – епископ на Долен Дунав. В българската черква „Свето Възнесение Господне” заедно с двадесет и четирима свещеници той отслужи тържествена служба за посрещане мощите на Свети Дасий Доростолски. Те бяха изпратени от Доростолската Митрополия в Силистра, за да могат събралите се от ранни зори до късни доби хиляди браилски миряни да се поклонят пред мощите и да ги докоснат за здраве.

 

В своето епископско-канонично и историческо слово Негово Високо Преосвещенство Касиян разказа за мъченическата съдба на Свети Дасий за христовата вяра и го посочи като пример за подражание.

 

Отдавайки дължимото на българските сестри и братя пред събралото се множество той предостави думата на д-р Тошо Пейков:

 

„Ваше Високопреосвещенство, братя и сестри – православни християни,

 

Тук сме, за да пренесем мощите на почитания в цяла Добруджа Свети Дасий Доростолски.

 

Тук сме, за да отдадем почит на Румънската Православна Църква.

 

Тук сме чрез Вас да благодарим на вашите предци, на гостоприемна Браила, която преди век и половина прие борците за нашата вяра и национална независимост – хъшовете на България, защото хъш означава да постиш, да страдаш, да вярваш и да се бориш за своята страна и за своята вяра.

 

Тук сме в прекрасния дворец – театър „Мария Филоти”, където са играли и хъшове – първите български актьори, за да покажем изложбата за историята на Християнството по нашите земи.

 

Пред паметника на основателите на българското книжовно дружество дядо Касиян и отец Георги от Силистра изнесоха заупокойна молитва за душите на учредителите на Българската академия на науките. Фонд „13 века България” постави портрета на един от учредителите проф. Марин Дринов, чиято 170 годишнина от рождението се чества през тази година.

 

На приема даден на българската делегация от Н. В. Пр. епископ Касиян и кмета г-н Симонеску, в резиденцията на Митрополията на „Соленото езеро”, дядо Касиян обеща пълна подкрепа на идеята да бъде възстановено това свято за всички българи място – кръчмата на Никола Странджата, а кметът добави: „… ние хората се нуждаем от вяра – духовна храна, но и от храна върху нашата трапеза.”

 

Дядо Касиян присъства с епископско слово и при откриването на изложбата „България в пълен блясък”. Пред стотиците млади и по-възрастни жители на град Браила, заедно с тях той произнесе молитвата Отче наш и подкрепи автора на изложбата д-р Тошо Пейков да бъде показана наистина България в пълния й блясък.

 

Вечерта завърши с въздействащи изпълнения на танцови и музикални състави от град Силистра и град Браила в препълнената зала на прекрасния театър „Мария Филоти”.

 

На 19 ноември Дните на България в Браила продължиха в Окръжния музей и в Окръжната библиотека „Панайот Истрати” с две лекции на проф. Дойно Дойнов – историк и председател на Общобългарския комитет „Васил Левски” и нови срещи с браилската общественост.

 

Г-жа Мария Ганчева – председател на Асоциацията на българите от Браила „Христо Ботев” посочи в разговора с владиката и кмета, българска къща – близо до мястото, където Странджата е посрещнал хъшовете, а днес с нейна помощ в Окръжния музей ще бъде потърсен исторически макет на това най-българско място в Браила, където ще могат да се преподават на живо уроци по родолюбие и саможертва в името на Родината.

Вижте повече снимки по темата:

Подготовка

Посрещане мощите на Свети Дасий Доростолски

Поднасяне на венци пред паметника на Христо Ботев

На гости при дядо Касиан

Изложбата

Концертът

Лекциите на проф. Дойно Дойнов

Пейзажи от Браила


doino

„Трите върха във Възкресението и утвърждаването на българската държавност:

1878 – 1885 – 1908 г.”

Скъпи приятели – граждани на Браила,

Висока чест е за мен – историка на българското Възраждане, председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски”, да застана пред Вас, гражданите на Браила и споделя изводите си от едно честване – 100 години от обявяването на Независимостта на България. Чест също така беше за мен – позастарелия професор на тези пределни години, да посетя за пръв път Браила – този красив, да не кажа романтичен град на голямата европейска река, на Долни Дунав, град, който се радее с побратимите си Силистра и Русе, Свищов и Видин. Позволете, да Ви призная – посещението в Браила за мен беше не само удоволствие, то бе едно духовно преживяване!

Благодаря, искрено, сърдечно благодаря!

Уважаеми дами и господа,

Имената на селищата не са само географско название. Името на един град е и понятие, което ражда представи, възбужда памет за история и личности, асоциира стари и съвременни взаимоотношения и връзки.

Браила е име, което говори много на българина – говори с признателния глас на историята. Прокудени от чуждото – турско владичество, тук намират дом и препитание стотици хиляди българи, създават свои – емигрантски църкви и училище, вестници, комитети и общества. Тук се подвизава великият български поет и революционер Христо Ботев, тук Добри Войников – бащата на българския национален театър създава първата „Хъшовска” театрална група, която изнася представленията си в градския, по онова време „Общ театър”, както и в Гранд театър в Букурещ, тук най-после се създава българското историческо дружество – днешната Българска академия на науките и се списва и издава първото научно списание – „Периодическо списание”.

През следващата – 2009 г. българската общественост ще отбележи тържествено 140-годишнината на Българската академия на науките и името на Браила – като рождено място на тази национална научна институция, отново ще прозвучи сред целия български народ.

Браила днес е проспериращ град, град в който идват и ще идват граждани на много страни от Европа и света, но за българина той бе и ще остане не само бизнес среда и туристическа дестинация, но и символ – символ на историческо време, на борба за правда и свобода на българина, но и на румъно-българската дружба вчера и днес.

Дами и господа,

Българската общественост тази година отбеляза 100 години – един век от обявяване на българската Независимост и нареждането на България като равноправна държава всред държавите в Европа и света.

Малко история – необходима като въведение.

България е древна държава – създадена е през VII век, преживява възходи, но и поражения през средните векове, а в края на XIV век пада под Османско владичество.

Българският народ още от първите векове на робството води борба за Освобождение, но тя е стихийна, неорганизирана. Едва в средата на XIX век тази борба прераства в организирано национално-революционно движение. Първи ръководители на това движение са Георги С. Раковски, наречен още и „Патриархът” на революционерите, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски. Всичките, и още стотици и хиляди борци – емигранти намират убежище и подслон в свободна Румъния, тя, по думите на един от големите български летописци на въстанието Захарий Стоянов, става „обитаемата земя” за ония, които не търпят робство и умират за свободата”.

Борбата на българите от онова време е не само за освобождение, но и за създаване на собствена, свободна и Независима държава – такава, каквато вече имат някои балкански народи, каквато малко преди това – в 1861 г. е станала Италия и 1871 г. – Германия, каквито са Англия, Франция, Испания и други Западноевропейски държави имат още от XVIII век и първата половина на XIX век.

По същество това са новите, модерни държави, държави възникнали през последния етап на Ренесанса, различни по характер от средновековните владетелски държави, държави, в чиято основа стои нацията.

Националните държави са продукт на европейската цивилизация и началото им се слага в края на XVII век. Тези държави се основават на идеята за върховенство на нацията, за свободата и равенството на хората, за правото на всяка националност на независимост и суверенитет сред другите. Нацията издига претенциите да се осъществява и разгръща в собствената си държава; в националната държава тя е свободна да управлява сама себе си и е свободна също от всяко чуждо подтисничество.

Още Хегел беше писал, че „животът на нацията без държава е само предистория”, а един друг философ казваше твърдо, че „нацията се осъществява едва, когато се превърне в държава”.

Борбата на националните движения за държавност е господстващата тенденция в новата Европейска, пък и светска история. В Европа, както казахме вече, тя почва от края на XVII век, но истински се разгръща през XIX век – векът на нациите и господството на националната идея – идея, която получи най-голяма популярност чрез дейността на италианския революционер – демократ Джузепе Мацини и се утвърди в делото на Гарибалди – дело, довело до обединението и създаването на единна Италия през 1861 година. Това важи до голяма степен и за Балканите – разликата бе в това, че ако в западния свят държавите превърнаха нациите в действителност, на изток нациите предизвикаха раждането на държавите.

Така гръцката нация – след въстанието от 1821 г. с помощта на Великите сили, създаде гръцкото кралство през 1831 г.; Сърбия, също след две въстания, по същото решение на силите бе провъзгласена през 1831 г. за автономно Княжество; Обединените Влашко и Молдовско Княжества създадоха единна Румъния през 1889 г.; Черна гора възникна като Княжество през 1852 г.

Ако се обърнем към фактите, българското движение за освобождение и държавност бе плод на оформената вече с език, историческа памет, културно-исторически традиции българска нация и бе част – неразделна част от общоевропейския и балкански държавно-образувателен процес на създаване на национални държави.

И в програмно и в идеологическо отношение българските национал-революционери се основаваха на европейските идеи за свобода, братство, равенство – девизите на Великата френска революция, на идеите на Мацини и Гарибалди, на големите балкански хуманисти.

Любен Каравелов например пише, че поробените народи се борят да се освободят и бъдат самостоятелни, а нациите, разкъсани на части, се стремят към политическа общност – т.е. държава. „Ние”, пише Каравелов в програма на БРЦК от 1 август 1870 г., „нямаме претенции на историческо, на каноническо, на короновано и на религиозно право”, а „желаем щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български т. е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ, а тия земи, които са населени с румънци, със сърби и гърци, да се управляват съобразно с характера на румънския, сръбския и гръцкия народи.” „Нека” – завършва Каравелов, „всяка народност, както и всеки човек опази своята свобода и да се управлява по своята собствена воля”.

Васил Левски е още по-категоричен: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни. Там, дето живее българският народ – в България /Мизия/, Тракия и Македония.” Той търси „възобновяването на предишната наша държава”, в която „Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение … всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере”. Идеалът на Левски е: „Да бъдем равни с другите Европейски народи.”

Освобождението на България, или Възкресението на българската държава и държавност дойде в резултат на два фактора – българската национална революция и най-вече, като при сърби и гърци – на българското Априлско въстание от 1876 г. и на второ място – от Руско-турската война от 1877 – 1878 г. – война, в която дейно участие взема и Румъния, и чието участие и жертви българската историческа наука, но и общественост никога не са пренебрегвали.

Българското освобождение постави началото на Третата българска държава, както преди нас старите историци я назоваха. Ние, съвременните историци предпочитаме Европейското определение – началото на българската национална държава.

Националната държава навсякъде – и в Европа и на Балканите и по света обаче, си поставя задачите:

1. Освобождение на неосвободеното национално малцинство и приобщаване към свободното отечество.

2. Отхвърляне на всяка зависимост – васалитет, ограничения и пр. и осъществяване на пълния суверенитет на държавата, като волеизявление на народа, на нацията.

3. Изграждане и утвърждаване на държавните институции. Устройство на държавата и обществото.

Българската следосвобожденска история всъщност е проявление на тези три основни задачи на новата българска държавност.

България бе официално призната и утвърдена като държава в Европа от Великите сили на Берлинския конгрес 1878 година. Тя обаче бе разпокъсана, като най-българската част – южна България, люлката на Априлското въстание, бе върната като област на Султана под името „Източна Румелия”, а Одринско, Македония и пр. бяха върнати под владичеството на Турция.

Вторият акт, след Освобождението на България, който затвърди българската държавност, акт, който произтичаше от същността и духа на националната идея, бе Съединението – 1885 година. Извършено собствено от българския народ от двете страни на Балкана, без някаква външна сила и подкрепа, то бе стъпка и към следващия акт – отхвърляне на зависимостта на Княжество България към Султана и провъзгласяването на страната като равноправен член на държавите по света. Едновременно с това България от Княжество придобиваше и нов държавно-правен статут – Царство България, петалитура, но и ранг, полагащ се на мястото и ролята на българския народ, както в историята, така и в тогавашното статукво на Балканите и в Европа.

Това бе третият акт – третия връх на възобновяването и утвърждаването на българската държавност, израз на стремежа и въжделенията на консолидираната българска нация.

В този трети акт мнозина досега – наши и чужди историци виждаха предимно мегаломанските цели и перчене на българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, изтъкваха авантюризма на извършителите му, наблягаха и на някои трагични последствия.

Нужно беше честването – затова вече имахме и дестинацията – един век!, както и свободата – т.е. на обременени от класови и идеологически постулати.

Ако се обърнем към историята, зависимостта като етап, като историческо явление е типична в държавно-образувателния процес на Балканите – нещо, което срещаме рядко в Средна и Западна Европа.

С изключение на Гърция, която още със създаването си е обявена за напълно самостоятелно кралство, на всички други стари, изконни бих го нарекъл нации.

Великите държави налагат „санитарен” период на зависимост – на Сърбия от 1831 г. до 1878 г., зависима от Портата – Черна гора от 1852 г. до 1878 г. – също; Нещо повече – голяма, обединена Румъния, въпреки изявеното френско покровителство от 1859 г. до 1878 г. – с участието си във войната за Освобождението на България, и по Сан Стефанския, и по Берлинския договор, получава пълна Независимост.

България, следователно също изживя „наказателен” етап по пътя на изграждане на своята държавност – държавност от нов тип – т.е. националната държава, но със Съединението и акта от 1908 г. българите утвърдиха самоличността си на нация и увенчаха – разбира се, макар и не в пълнота, възрожденските идеали – „България като държава да бъде равна с другите Европейски страни”, както мечтаеше Левски, а и онова, което създателите на Първата Българска конституция написаха в чл.61: „Всякой, който влезе в България и раб да е, свободен става”.

Дами и господа,

През тази година може би не така повсеместно, но и братска Румъния отбеляза 130 години от обявяването на своята Независимост. В България, по обясними причини – 100-годишнината беше широко и много тържествено чествана, 100 години, един век – такава годишнина я наричаме не само юбилейна, тя е и знакова!

Духовна радост е за нас, представители от Силистра, от София и България, че днес и тук в братска Браила отбелязваме съвместно и нашата българска 100-годишнина от Независимостта, и Вашата 130-годишнина на Независима, единна Румъния.

България оценява Вашата съпричастност, приемам Вашето голямо гостоприемство като знак за това и с още по-голямо въодушевление Ви казвам нашето българско „Благодаря”!

Проф. д.и.н. Дойно Дойнов

Председател на Общобългарския комитет

„Васил Левски” – София, Р. България