НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Русе - врата по Дунава към Европа

Русе - врата по Дунава към Европа

16.12.2008

dpp_12106

Двадесет и три вековната история на град Русе започва с тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста („Пристанище на шестдесет кораба") - военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан (69-70 г.) като част от фортификационна система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Христа. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум (Белград) до делтата на Дунав и била унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. В периода на Първото (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от турците през 1388 г. По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през XIX век е избран за административен център на тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя.

Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захарий Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на османското владичество. Като единствено официално е установено българското име на града - Русе. След Освобождението е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до европейските градове. Русе е входна врата на Европа към България. През 1867 е построена първата железопътна линия в днешна България. През 1881 г. е построен първият метален кораб, създадена е първата частна банка „Гирдап", първото застрахователно дружество „България" и е учредено първото морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна. През 1883 г. е построена първата метеорологична станция. В Русе е учредена първата търговска камара, а през 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция.

В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност. Нов тласък в развитието му става построяването на моста на река Дунав през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически, транспортен, културен и просветен център, става университетски град.

Музеят "Захарий Стоянов" се намира в къщата, закупена след смъртта на летописеца на националната революция от съпругата му Анастасия Обретенова. В нея са представени експозиции на Българското Възраждане, на църковно-просветните и национално-освободителните борби в Русенския край, на семейство Обретенови - семейството на Баба Тонка, както и за живота на Захарий Стоянов. Тук са изложени сабите на Г. С. Раковски и Стефан Караджа. Възстановен е абаджийският дюкян, в който е работил Захарий. Показани са и първите издания на книгите му. Музеят е сред 100-те национални туристически обекта

 

Вижте повече снимки по темата