НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Фонд "13 века България" представи нова книга от колекцията "Памет за Пловдив"

Фонд "13 века България" представи нова книга от колекцията "Памет за Пловдив"

21.11.2007

“Теориите на Нюман и Харнак за историческото развитие на християнството” е поредното ново заглавие, включено в поредицата “Памет за Пловдив”. Книгата на Константин Цицелков бе представена от Пловдивската регионална комисия на НДФ “13 века България”. “Памет за Пловдив” предлага на читателите книги, свързани с имената на общественици със значителен принос за културното наследство на Пловдив, но не вписани в официалната културна книга на града.

На премиерата, състояла се в Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив присъства проф. Цочо Бояджиев, изпълнителният директор на Фонда д-р Тошо Пейков, Златка Парпулова – дъщерята на Иван Цицелков, преподавателка по немски език в Пловдивския университет и сътрудник на издателство “Летера” – издател на представената книга, пловдивски студенти от Семинарията, преподаватели в университета, общественици, ученици и близки на автора. Анастасия Толева, секретар на пловдивската регионална комисия откри тържеството, а проф. Клео Протохристова, председател на комисията, представи Фонд “13 века България” като институция, която опазва културното наследство на България и изтъкна, че книгата е втора от поредицата “Памет за Пловдив”. Професор Георги Каприев – преподавател по средновековна философия в СУ “Св. Климент Охридски” представи книгата и уточни, че тя е отпечатана по авторския екземпляр от 1949 г. без промени. В нея Константин Цицелков предлага сбито изложение на историята на християнството, оценка на църковната историография на XIX век и размишление за православието през XX век.

Константин Иванов Цицелков е роден на 17 декември 1912 г. в гр. Копривщица. В училище той се учел с отличен успех, проявявал склонност към книгите и баща му го записал в Пловдивската духовна семинария с намерението да го направи свещеник. Семинарията завършил с пълно отличие през 1932 г. благодарение на предоставена от Светата Пловдивска Митрополия стипендия. Ваканциите прекарвал в Бачковския манастир, а когато не носел семинаристка униформа, обличал по липса на други дрехи един стар халат, известен сред съучениците му като «философския плащ».

Като стипендиант Цицелков завършил Богословския факултет на Софийския университет (1936). По време на следването си Цицелков започнал да печата статии и преводи в периодични издания и помагал в редактирането на списание «Червен кръст». Като сътрудник имал случай да се запознае с писателите Елин Пелин и Тодор Влайков. След едногодишна работа като възпитател в Пловдивската семинария Цицелков получил от немската фондация «Александър фон Хумболт» стипендия за специализация в Германия. Следвал в Богословския факултет на Берлинския университет и във Философския факултет на Марбургския университет. В Марбург, под научното ръководство на проф. Фридрих Хайлер, Цицелков защитил докторска дисертация на тема «Етиката на Владимир Соловьов». У дома той започнал учителска работа в Пловдивската духовна семинария. Десетилетия по-късно, през 2002 г, един от неговите ученици Иван Тинчев пише: «Ние бяхме щастливи, когато завършвахме шестгодишния курс на семинарията, в последния клас, да бъдете наш класен наставник и до сега се гордеем с Вас. Знаем и помним, че Вие сте един от високообразованите феномени, на чиито рамене се крепи авторитетът на българския православен учител.»

През 1949 г., под заглавие «Теориите на Нюман и Харнак за историческото развитие на християнството», Цицелков представил хабилитационен труд като кандидат за катедрата по църковна история в Богословския факултет на Софийския университет. По това време този труд получил отрицателен отзив от рецензента проф. Иван Снегаров. Цицелков писмено оборил неговите забележки, но, за да избегне спор с някогашните свои преподаватели от Богословския факултет, оттеглил кандидатурата си. Днес книгата му е отпечатана по авторския машинописен екземпляр от 1949 г. без промени.

От 1948 до 1956 г. Цицелков публикувал в сп. «Духовна култура» редица статии, рецензии и преводи (някои под псевдонима «Цветан Сърнев»). Рецензията му за книгата на пловдивския митрополит Кирил «Панарет, митрополит пловдивски» дала повод да бъде освободен от длъжност в семинарията. Обстоятелствата, че е следвал в Германия и че дълго време бил църковен преподавател, съвсем не го подпомогнали при намирането на нова работа. От 1953 г. той преподавал немски език, психоло­гия и логика в най-старата пловдивска гимназия «Св. Св. Кирил и Методий». В часовете по немски език проличала неговата изключителна ерудиция, той всява респект със самото си присъствие. При пенсионирането си през 1970 г. Цицелков бил награден по настояване на учителската колегия с орден «Кирил и Методий» III степен. От 60-те до края на 90-те години на миналия век той издава многобройни статии и преводи на педагогически и културни теми в българския периодичен печат (сп. «История и география», в-к «Отечествен глас», в-к «Литературен форум», в-к «Култура») и няколко научни статии на немски език.

През последните години на своята старост, когато паметта му все повече отслабва, той многократно преписва изречение от българския превод на Августиновите «Изповеди»: «... че си ни създал за Тебе, Господи, и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой», моли се всяка вечер на глас, като обикновено казва Господнята молива «Отче наш». Веднъж добавя след нея: «Благодаря Ти за всичко».

по Георги Р. Парпулов