НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Храмът „Въведение на Пресвета Богородица” в Благоевград

Храмът „Въведение на Пресвета Богородица” в Благоевград

19.02.2009

Черквата „Въведение Богородично", разположена във възрожденския квартал на Благоевград – „Вароша", е построена през 1844 година. Представителна култова сграда с трикорабна базилика, тя е обогатена с нартекс, който опасва западната и част от северните стени. По-късно се появява галерията с колони, ориентирана в южна по¬сока и завършваща с висока камбанария. Иконостасът е изработен от прочутите майстори самоковлии – Атанас Теладур, Стойчо Фандъков и братята Георги и Петър Дашин. Изработката на иконостаса е доказателство за високото художествено и професионално майсторство на резбарите.

Интериорът на черквата е оформен от големи икони от царския ред на иконостаса, рисувани в течение на години. Датировката върху изображението на Богородица (1854), както и царствените надписи върху иконите „Христос Пантократор" и „Св. Йоан Кръстител" показват как е протекло изпълнението и подреждането им. Разглеждани от ляво на дясно са подредени – „Св. Пантелеймон" (1856), „Св. Георги Драконоубиец", „Св. Иван Рилски", „Въведение Богородично в храма", „Св. Богородица", „Христос Пантократор", „Св. Йоан Кръстител", „Св. Св. Кирил и Методий" и т. н. Силно въздействащи са „Въведение Богородично в храма" и иконите от празничния цикъл – „Благовещение", „Възкресение на Лазар", „Влизане в Йерусалим"…

Има и икони, които са създадени преди построяването на черквата или са постъпили в нея по-късно, от други култови сгради. От тях интерес представлява иконата от 1818 г. със сборно изображение. В нейния център е разположено ”Разпятието", а около него четиримата евангелисти и Бог Отец, „Оплакването на Христос" и „Съдът на Пилат". Последната сцена представлява интерес, тъй като се среща много рядко в българската иконопис.

Сте¬ните на черквата са изписвани дълго време след нейното за¬вършване. През 1888 г. Михалко Голев и Димитър Сирлещов – представители от Банската художествената школа, приемат поръчката за изографисването. Надпис върху южната стена показва, че Михалко Голев е започнал работа в черквата през декември 1888 г., а друг подобен надпис върху северната стена че е приключил през март 1889 година. През същия период е покрит със стенописи и нартексът. „Колело на живота” е подобно на Астрологическото колело на живота, което същите зографи изписват през 1882 г. в черквата на с. Бистрица. От двете страни над входа на черквата са разположени изображенията на Св. Св. Кирил и Методий – доказателство, че както представителите на Банската художествена школа, така и всички останали зографи в този район на страната продължават да доразвиват и обогатяват просветителския израз на българската живопис.

През 80-те г. на миналия век в двора на храма е оформен архитектурно-художествена гробница на ро¬дословието на Гоце Делчев. Това превръща черквата в център на великолепен комплекс, в който доминира цялата околна възрожденска архитектура. През 1848 г. в северната чупка на нартекса е погребан Неврокопсият митрополит Борис.