НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Ст. н. с. д-р Елка Мирчева: Само с четене и писане се обогатява езикът

Ст. н. с. д-р Елка Мирчева: Само с четене и писане се обогатява езикът

02.09.2009

Фокус: Националният дарителски фонд „13 века България” обяви младежки конкурс за есе на тема: „Език, чувствителност, морал – какво слушаме и как говорим”. Каква е целта на този конкурс?

Елка Мирчева: Това е част от една дългосрочна програма на Фонд „13 века България” и постоянен интерес към езика. Преди две години по тяхна инициатива беше свикано Национално съвещание по проблемите на езика. Събра се се голяма аудитория от хора, които се занимават с проблемите на българския език от различни институции, от университети, училища, инспекторати.

Благодарение на Фонда успяха да дойдат и да обърнат внимание на нашето съвещание министрите на образованието и културата, представители на Министерство на външните работи, Министерството на правосъдието, Агенцията за българите в чужбина, Съвета за елетронни медии и др. На конференцията обърнахме внимание и на българите в чужбина. Беше поставен сериозно въпросът за децата, които израстват извън България и за тяхната връзка с българския език, учебници, подготовка, училища. Имам надежда, че и този конкурс, който Фондът обяви, ще бъде отново сполучлив. Там работят подготвени хора, много ентусиазирани, и този, обявен от тях конкурс, е част от една мащабна програма, от интерес, предизвикан от проблемите на езика.

Фокус: Кои са участниците в журито на конкурса?

Елка Мирчева: Председател на журито е Димитър Коруджиев, член на Управителния съвет на Фонд „13 века България”. В журито освен това участват проф. Василка Радева,  проф. Божидар Кунчев от Софийския университет, проф. Калина Викторова, както и аз самата. Срокът за изпращане на есетата е до 30 септември. Става дума са съчинение – есе, което да е около 15 страници. Ще бъдат раздадени три награди – от 1000, 700 и 500 лева. Изпълнителният директор на Фонда има амбицията да бъде издадена и книжка с най-сполучливите есета, заедно с разсъжденията, които тези есета ще предизвикат в съответните институции, които биха обърнали внимание и решат да помогнат. В зависимост от интереса към конкурса ще бъде насрочена дата за обявяване на резултатите. Не е сложена долна възрастова граница за участниците. Горната граници е достатъчно висока – 35 години. Смятам, че конкурсът ще предизвика интерес. Предстои да бъде разгласен чрез Регионалните инспекторати по образование. Предполагам, че в гимназиите темата ще предизвика интерес. В конкурса могат да участват и студенти, научни работници, докторанти. Темата е достатъчно широка, би могла да получи различни интерпретации, защото „език”, „чувствителност”, „морал” са понятия, които са от различен пласт. Те биха могли да бъдат съчетани помежду си по различен начин. А като се добави и „какво слушаме и как говорим”, темата се разширява още повече.

Фокус: По какви критерии ще бъдат оценявани есетата? Какво в тях би спечелило журито?

Елка Мирчева: Оригиналното мислене. Всеки би могъл да влезе в Интернет, да направи някаква компилация от неща, които намери там. Това обаче винаги се усеща. Членовете на журито не биха обърнали внимание на такава, макар и сполучлива, компилация. Важно е да има оригинални идеи, да бъдат посочени проблеми. Ние очакваме да бъдат набелязани проблеми, да видим през очите на младите хора как изглежда езикът ни днес, дали те по някакъв начин изобщо правят връзка между езика, морала и чувствителността. „Морал” и „език” са понятия от различни категории. Моралът е свързан с етиката, която от своя страна е свързана с философията. Това е способността да различиш добро от зло.  Що се отнася до „чувствителността”, то трябва да се има предвид културната чувствителност на всеки един член на обществото, на всеки носител на езика.

Фокус: Какво е вашето виждане, като представител на БАН, за съвременната употреба на българския език? Какво чувате, как говори съвременният българин?

Елка Мирчева: Винаги, когато се задава такъв въпрос, някак се подозира, че езикът има проблем. Аз се изкушавам да повтарям, че езикът няма проблем, имат проблеми носителите на езика. Езикът е една система, която сама по себе си едва ли има проблеми. Ние имаме проблеми с употребата. За съжаление онова, което се забелязва, е доста бедният език, който се използва. Като имате предвид, че основният речников фонд се състои от около 10 000 думи, може да си дадете сметка с колко по-малко брой думи говорят доста много от хората. Освен това, езикът не се използва във всичкото му стилово разнообразие. Струва ми се, че основна вина тук има училището, в този смисъл, че децата все по-малко се учат да пишат, да записват своите собствени мисли. И виждате, като се стигне до това да бъде създаден няколко реда собствен текст, каква трагедия става по изпитите. Когато човек започва да записва собствените си мисли, да ги обръща в писмена реч, тогава той усеща, че е изправен пред съвършено нова задача. В писмената реч се усеща повече грапавият стил, улавят се повторенията        повече, отколкото в устната реч, личат незавършените и недобре оформените съждения. Много малко пишат децата в училище. Само с четене и писане става обогатяване на езика.

Иначе онова, което е неприятно е небрежното отношение към езика. Когато се пусне радио или телевизия, дразни лошото учленяване. Не може, като се произнася Европейски „суюз”, да се казва „демократичска”, „политичска”. Нужно е малко усилие да се преодолее това. Трябва да се слага  правилно и логическото ударение.

Когато се прави блиц-интервю, повечето хора, когато им се поднесе микрофонът, започват толкова витиевато да говорят, толкова на висок стил, например за пътно-транспортните произшествия – това, което говорят от КАТ. Един пожарникар, който току що е загасил пожара, той не може да диша от дим, но говори за „димни продукти”, които се дигнали не знам си къде. Това звучи нелепо.

Фокус:  Откъде според вас идва проблемът тук?

Елка Мирчева: От това, че малко се обръща внимание. Смятаме, че като сме се родили българи и говорим от вкъщи този език, нямаме никакъв проблем. Родният език също заслужава да бъде учен. Това, че ние го говорим от деца не значи, че го владеем. Нашият език има нужда от внимателно отношение – трябва да се изучават пластовете му, стиловете, да се изгражда усет за това, кое, къде се употребява, къде прилича да се каже нещо, къде дразни. Това заслужава усилие, а такова усилие не се прави.

Фокус:  Ролята при отношението към езика чия е – на училището или на семейството?

Елка Мирчева: Тук завъртаме един кръг, защото тези, които ходят на училище след това създават семейства, пращат децата си на училище.

Фокус:  Какво според вас трябва да се промени в обучението по български език в училище?

Елка Мирчева: Преди всичко е необходимо да се махне много високият стил и много високите изисквания към децата да учат сложна граматична теория. Трябва да се усвоява практическата употреба на езика, най-основните правила. Тежката академична граматика трябва да остане за специалистите по езикознание. Децата се превръщат в папагали, научават нещо, за да получат бележка и след това нищо не помнят от това, което са  научили. Трябва да се правят повече упражнения, да се отделя внимание на писане, на четене и на употреба на различни стилове. Да има една свобода. Ако децата пишат единствено, когато имат контролни в училище, писането става мъка, изпитание и носи отвращение. Учителите трябва да съумеят да накарат децата да се отърсят от това, че пишат само, за да получат бележка.

Фокус:  Има ли нещо, което трябва да се промени в обучението по български език в българските училища извън граница?

Елка Мирчева: Там се страхувам, че няма много ясна представа какво става. Това, което благодарение на Фонд „13 века България” достигна като идея до Министерството на външните работи, което се загрижи за тези училища, е път в много добра посока. Много се надявам, че като имаме министър за българите в чужбина, това ще дръпне нещата напред. Хубавото ще бъде, ако зад граница българският език не се учи само между другото и любителски. Ако може да се достигне до по-добър резултат, ако тези хора продължат да говорят и да пишат поколения наред на български и създадат желание за това у децата си, това би било добре.

Фокус:  Какво е вашето впечатление от българския език, който говорят политиците?

Елка Мирчева:  Един политик, в най-добрия случай на думата, трябва да манипулира. Когато говори, той манипулира. От езикова гледна точка, от стилова гледна точка това, което той говори е език на манипулацията. Когато зададете един въпрос на политик и очаквате отговор, който може да е „да”, може да е „не”, той  започва с това, че: „Много е ясно...”, което трябва да внуши на публиката и на вас като питащи – „Всичко е много ясно отдавна” и вие се чудите за какво ли го питате изобщо. Или пък: „При нас всичко е прозрачно... Ние сме последователни... Имаме ясна позиция...”  Те даже преди да са се създали като партия, винаги са имали много ясно становище по този проблем. Да сте чули някой да е казал, че е сбъркал? Те никога не са сбъркали, никога не са казали нещо различно от онова, което правят. Това е класическият език на манипулацията. Аз не искам да ги иронизирам или обиждам. Те са длъжни да говорят така. Друг е въпросът как се облича в език това.

Хората, които живеем в Западна България, в София, ни дразни редукцията, т.е. така нареченото „меко говорене” на Източна България. Това го осъзнаваме. Докато това – „ше отидеме”, „ше направиме” и всички западнобългарски изговаряния като че ли не ни дразнят и ги смятаме за правилни. Диалектният изговор трудно се изчиства. Всеки си носи до края на живота постановката на говорния си апарат. Но трябва да се стараем, всеки би трябвало да се стреми към книжовен изговор, защото не е само писането, има и норма на говорене. А тази норма откровено не се спазва. Някои дори не се стараят да направят усилие.

Фокус: Как глобализацията се отразява на съвременния български език? Променя ли се езикът?

Елка Мирчева: Разбира се, че се променя езикът. Издадоха се речници на непознати и трудни думи за нашите деца, за да могат те да прочетат Иван Вазов, да не говорим още по-назад във времето. Езикът се развива. Това, че навлизат чуждици не е страшно. Това става във всеки книжовен език. Аз се занимавам със средновековния български език, старобългарския. Там е навлязло значително количество както гръцка, така и в известна степен латинска лексика. Всеки културен книжовен език търпи чуждоезиково влияние. Днес влияе английският език, навлизат много англоезични термини. Те често навлизат по глупав начин, но вижте и как се побългарява това, което влиза в езика. Класически пример е компютърната терминология – „пействам”, „копвам”, „ъпдейтвам”. Всичко се адаптира към езика. Звучи нелепо, но езикът има способност да се изчиства от това. Тези неща, които в момента са модерни, няма да бъдат след 20 години.

Фокус: В тази връзка, има ли български думи, които са застрашени от изчезване?

Елка Мирчева: Не мога да кажа. Виждате, че все повече неправилно се използват думите от  турски произход, турцизмите. Нашите баби и дядовци са използвали много по-правилно тази лексика, отколкото ние го правим. Днес тези думи са преминали в значително по-нисък стилистичен пласт. Затова и като се види такава дума във вестник, списание, тя е силно оцветена стилово и то като нещо от по-ниско ниво.

Изчезва и високопоетичната лексика, която все по-рядко се използва. Но тя не изчезва напълно – отворете тълковния речник, макар и запазени там и по-малко употребявани, тези думи се съхраняват.

Фокус: Имате ли препоръки към младите хора – как да говорят по-чист български език?

Елка Мирчева: Не обичам назидателното говорене. Дразни ме обаче прекомерното използване на „в смисъл” и на „по принцип”. „По принцип” не може да се казва за неща, които изконно съществуват. Не може да се каже, че по-принцип Земята се върти. „По принцип” се казва, когато нещо така е прието, но се предполага и че има изключение. Преди време щях да избухна в смях, когато едно момченце каза на друго: „По принцип той му е баща”. Той или му е баща, или не е. Би ми се искало да не ги казват тези неща, защото те са паразити. Като например „такова”, „значи” и т. н.

Фокус: Как може да се избегне прекомерната употреба на паразитните думи?

Елка Мирчева: Когато човек се замисля повече какво говори. Има един път между мозъка и устата, който трябва хубаво да се следва, за да не върви устата преди мисълта. Това важи за всички, не само за младите.

Екатерина Панова