НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Научен семинар „Дигитализиране на културно-историческото наследство”

Научен семинар „Дигитализиране на културно-историческото наследство”

16.12.2009

На 15 декември 2009 г. от 11.00 часа в конферентната зала на хотел “Шипка” в гр. София при огромен интерес започна научен семинар на тема “Дигитализиране на културно-историческото наследство. Европейска дигитална библиотека“., организиран от Националния дарителски фонд “13 века България” и Института по математика при БАН. Участие взеха осемдесет представители на регионални библиотеки, музеи и галерии от цялата страна, преподаватели.

След встъпителното слово на д-р Тошо Пейков – директор на НДФ “13 века България” за целите, които си поставя Фондът по темата „Експониране на културното ни наследство”, академик Стефан Додунеков – директор на Института по математика и информатика при БАН представи лекция на тема: „Цифровизацията на културно, историческо и научно наследство в България и опитът на Института по математика и информатика при БАН”.

Докладът на ст.н.с. д-р Радослав Павлов е на тема: „Цифрово съдържание и цифрови библиотеки за културно-историческо наследство”. С доклада си той показа основни методи, технологии и решения за цифрово представяне, съхранение и възстановяване на обекти на културно-историческото наследство. Специално внимание бе обърнато на европейската политика и практика в областта, както и на значими европейски проекти и пътищата за реализации, съвременното състояние на общоевропейската цифрова библиотека за културно наследство – ЕВРОПЕАНА и възможностите за присъединяване и постигане на съвместимост с нея на цифрово съдържание на българско културно-историческо наследство.

Професор д-р Петър Станчев прочете лекция на тема: Цифрови архиви и метаданни. В доклада той представи: OpenAIRE: архив с достъп по всяко време и навсякъде. DRIVER: мрежа на европейските научни хранилища. (DRIVER е най-голямата по рода си инициатива за подпомагане на развитието и подобряване на хранилищата, чиято основна цел е да се създаде единна, здрава и гъвкава европейска инфраструктура за цифрови хранилища, предлагащи сложни услуги и функционалности, както за изследователи, администратори, така и за широката общественост.) DSpace: софтуер с отворен код, който дава възможност за изграждане на хранилища. EUROPEANA: Място за вдъхновение и идеи и търсене на културните сбирки на Европа.

След 14.00 часа участниците в семинара имат възможност за дискусии, за индивидуални и групови консултации с лекторите, както и с госпожа Аглика Икономова – експерт по различни въпроси, свързани с действащи в момента покани за проекти, подходящи за културни институти.

Ето какво каза директорът на Фонд „13 века България” д-р Тошо Пейков:

Бих желал да подчертая, че днешният семинар е етап от последователната политика на Фонда за достойно представяне на българското наследство. Вече пета година създаваме цифрови образи на културно-историческите паметници на България. Голяма част от сбирката ни е показана в интернет-страницата на фонда, включена е в мултимедийни дискове, които разпространяваме безплатно из България и в Европа, запазена е в нашия архив.

Сбирката е в основата на нашите албуми и каталози, които срещнаха изключително одобрение, а също така и в темелите на нашата кампания, осъществявана чрез фотоизложбата „България в пълен бляск”, с която гостувахме на 21 града в Европа и в България, и която продължава.

Нашите усилия са насочени към експониране на най-доброто, включено в специалния списък на ЮНЕСКО. С различни средства се опитваме да го покажем както на младите хора, така и на по-възрастното поколение. Намираме връзка с Българската православна църква, с културни институти, с училища.

Заедно с Института по математика и информатика при БАН, Софийския университет ”Св. Климент Охридски” и Националната художествена галерия разработихме проект “Семантична съвместимост и иновационни услуги за присъединяване на дигитализирано културно наследство към европейската дигитална библиотека”. Проектът е депозиран във Фонд научни изследвания при Министерството на културата за осигуряване на средства за реализация. Заедно с това, посредством днешния семинар, започваме друг етап – да подпомагаме цифровизацията на културно-историческото наследство и експонирането му в глобалното информационно пространство.

През септември 1903 г. българският просветен деец Димитър Маринов пише до министъра на Народното просвещение Иван Шишманов: „...Събирателната работа да бъде извършена на високо равнище, с помощта на фотоапарат и фонограф, за да се събере и запази всичко, що е оцеляло от старинско време до сега и което представлява национални черти и особености на народното битие.” Наскоро и френският президент Никола Саркози заяви: "Няма да се откажем от това, което поколения наред са писали на френски език само, защото не сме били способни да финансираме собствените си проекти за дигитализация".

Разделени от цял век, тези цитати показват едно и също – общата тревога за националното наследство. Защото България е на челно място в света по богатство на културно-историческото наследство. Но безспорно е на последно място по цифровизация на музеите и галериите. Не разполагаме с единна и достъпна информационна система, която да показва какво притежават музеите и галериите, как се съхранява, дали нещо липсва. Добрата новина е, че вече се наблюдава активност от страна на различни институции по този закъснял процес.

Отрадното е, че много от електронните ресурси на библиотеките вече са достъпни през Интернет. В някои от тях започна цифровизация на ценните и застрашени от унищожаване фондове.

Европейската комисия осигурява средства по програми за изследвания, за увеличаване на достъпа до културното наследство и дигиталното му съхраняване, за създаване на национални колекции и услуги, улесняващи многоезиковия достъп и употреба на културните материали. Специалистите познават различни платформи за дигитални библиотеки. От 20 ноември 2008 г. стартира европейската онлайн библиотека Европеана. Електронна библиотека, музей и културен архив. Планира се до 2010 г. архивът на Европеана да достигне 6 милиона електронни „експоната“.

Очевидно се нуждаем от проект, който да помогне на основните институции да заработят заедно, за да може българското културно, историческо, печатно наследство да бъде представено на световната сцена.

Пожелавам успех на семинара и давам думата на уважаемия академик Додунеков.