НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Италианска Национална награда за превод за 2011 година

Италианска Национална награда за превод за 2011 година

21.05.2012

Поетично-музикалната вечер, посветена на великия италиански поет, учен, дипломат Франческо Петрарка, бе открита на 17 май в 18.00 ч. от проф. Греди Асса, изпълнителен директор на НДФ „13 века България”.

Събитието, организирано от Фонд „13 века България” и Издателска къща „Нов Златорог”, е по повод излизането от печат на книга с нови преводи на сонети на ранния хуманист Петрарка – „Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура”, в превод на българския поет Кирил Кадийски. Проф. Стоян Атанасов, изтъкнат медиевист, в словото си представи престижната Национална италианска награда за превод за 2011 година. Издателството заслужено се радва на наградата, която е знак за съществен принос при популяризирането както на чуждестранна класическа и съвременна литература в Италия, така и на италианската в чужбина. Избрани сонети от творчеството на Петрарка прозвучаха от актьора Борис Луканов. Присъстващите почитатели на поезията се насладиха и на музикалната картина, поднесена в изпълнение на роял от проф. д-р Явор Конов.

Литературният директор на ИК „Нов Златорог” и носител на множество награди за оригинална и преводна поезия г-н Кирил Кадийски, в предговора си към книгата споделя:

„Франческо, синът на нотариуса сер Петрако, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън – да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните зa човек, заел се с толкова възвишено занимание.

И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество - Лaypa и любовта към нея ще бъде веригата на лявата му ръка, тази до сърцето;  за да може Св. Августин, макар и въображаемо, да възкликне: "... ти си затворник, който изпитва наслада от това да гледа белезниците си". Нерядко Петрарка ще се угризява, но колко хубаво е да се чувстваш Аполон, след като имаш своята Дафне. Хиляди по света са обичали, обичат и ще продължават да обичат, но малцина като Данте и Петрарка доказват, че освен за цял живот, любовта може да бъде и безсмъртна.”