НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / В памет на щедрата дарителка от Родопите

В памет на щедрата дарителка от Родопите

11.07.2006

На 10 юли Националният дарителски фонд “13 века България” отбеляза във Велинград двадесетата годишнина от кончината на родолюбивата българка Цвета Шуманова, една от най-щедрите дарителки в новата история на България. На своите съграждани, със щедра ръка, тя завеща уникално творчество от тъкани и фигури, близки по естетика до родопските народни образци, прекрасен, огромен дом за обществено ползване в центъра на града, наричан с признателност и обич “Къщата на Цвета”.

Цветана Тодорова Дамянова (по баща Шуманова) е ярка възрожденска личност, родена на 3 май 1897 г. в с. Лъджене (днес квартал на Велинград) в сърцето на Родопите. През 1917 г. завършва гимназия в Пловдив, а после учителства  в родното си село. Там тя дава воля на вродения си талант да плете, да бродира, да тъче, да създава собствени образци, вдъхновени от богатата родопска традиция. Това нейно светоусещане, тази нейна страст, осмислят целия й живот. Отвеждат я в Дрезден, Германия, където следва “Модна академия”, а в гр. Лайпциг специализира машинно плетачество и рисуване. Завърнала се в България с майсторско свидетелство, тя става преподавателка по плетачество и рисуване в института “Евдокия и Надежда” в София. По-късно записва медицина в гр. Берн, Швейцария, където едновременно учи и преподава в частни класове ръкоделие, бродерия и декоративно рисуване. Благодарение на своето упорство Цвета Шуманова получава диплом за рентген-техник, става ръководител във фирма за текстил и бродерия.

След завръщане в Отечеството, тя се омъжва за банскалията Константин Георгиев – син на национал-революционер, който, без да скъсва с родния си край, живее в Америка. В разгара на икономическата криза, през 1933 г., тя заминава при съпруга си в град Норфийлд, САЩ. Там грижовната българка отнася цялата си любов към Родината и голямата си колекция от бродерия. Купува си стан и започва да тъче тъкани, изработвани от нейните баби в Родопския край. Бродира блузи и кърпи, шевици и покривки. В тях вплита красотата и багрите на Отечеството, умилението, възторга и носталгията по родното, по Родопа планина. Обожава изкуството на Владимир Димитров – Майстора, прави копия на негови картини, рисува свои. Извайва скулптури на любими на нашата фолклорна традиция персонажи – и тъжни и весели, всеки със свой характер и физиономия, със своя душа и съдба. В годините на икономическата депресия в САЩ тя щедро дарява жизненост и издръжливост на американски феминистки дружества, училища и колежи, които проявяват интерес към нейното изкуство. Урежда повече от сто изложби в различни градове на Съединените щати, участва в радио-сказки и телевизионни предавания.

Петдесет години Швета Шуманова популяризира българското изкуство, създадено на фолклорна основа в САЩ. В замяна получава блестящи награди от международни изложби, американската преса публикува възторжени отзиви за нея. Привързаността й към Родината я връща 17 пъти в България. През 1972 г. тя представя своя изложба във Велинград, посрещната с възхищение от нейните съграждани. През 1978 г., с отделени от нея средства във Велинград се изгражда красива обществена сграда в родопски стил. Щедрата дарителка докарва и своите седем стана, на които е работила зад океана, както и всичките си – над 15 хиляди експоната – тъкани, бродерии, скулптури, картини и плетива. Този великолепен родопски музей, уникалното си творчество и всичко притежавано от нея, чрез Фонд “13 века България” тя предава на родопчани в памет на майка си Здравка и на баща си Тодор Шуманови.

С почит и признателност към родолюбивото дело на нейния живот, Националният дарителски фонд “13 века България” организира в гробищния парк на Велинград заупокойна панихида в памет на любородната българка. Кръглата годишнина от смъртта й признателните хора от Фонда отбелязват с поставянето на чудесен паметник, дело на скулптура Димо Петров.

В панихидата и помена участваха роднините на Цвета от големия род Шуманови: семейство Разсолкови, с които тя е била духовно близка и които имат голям и добре запазен архив за живота й; семейството на Тодор Шуманов и братовчедките Дора Лунджова и Екатерина Юргакиева. Присъства и хазяйката й Николинка Лазарова. При нея Цвета се  приютила след проявено формално отношение от страна на тоталитарната държава, безразличие към творчеството й от страна на местната управа през 80-те години на 20-ти век, прокудена от къщата, подарена на съгражданите й. В къщата на Цвета, в нейна памет, жителите и гостите на общината научиха нови факти от живота и творчеството на Цвета Шуманова чрез мултимедийния клип, подготвен от Фонд “13 века България”, както и от спомени на близки от големия лъдженски род Шуманови.

Роднините й, все възрастни хора, се развълнуваха от заслуженото, но неочакваното признание за щедростта на своята родственица Цвета Шуманова – двадесет години след кончината й. Мултимедийният клип, подготвен от творчески екип на НДФ “13 века България” с ръководител Роза Кондова, актрисата Таня Люцканова и организатор Богомила Косатева ги върна в спомените, които единствено те все още сантиментално пазят. Присъстващите представители на местната общественост: интелектуалци, служители на общината и млади хора от Професионалната гимназия по туризъм, научиха неизвестни факти за живота на любородната си съгражданка.