НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Да се поклоним пред паметта на Левски и на неговото семейство!

Да се поклоним пред паметта на Левски и на неговото семейство!

18.07.2006

Днес, 18 юли, Фонд “13 века България”, както и всички българи честваме 169 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – подписвал се като Дякон Левский. Наречен от  Иван Вазов Апостола, а както сам той казва за себе си: “в град Карлово от българска майка юнак роден”.

“Дързост и постоянство!” е неговият впечатляващ девиз. И още: “Днешният век е век на свободата!” Без Апостола на свободата нямаше да ги има революционните комитети, нямаше да ги има Старозагорското и Априлското въстание, нямаше да я има Третата Българска държава... Левски даде всичко на България от себе си. Но какво даде тя на неговото осиротяло семейство?

Истината за живота и смъртта на членовете на фамилията на Васил Левски е доста тъжна и за това може би дълго време скривана. В книгата на Янко Янков "Българският тероризъм" попаднах на някои нелицеприятни факти и в ден като днешния искам да ги спомена.

Родителите на бъдещия Апостол на свободата – Иван Кунчев и Гина Караиванова, са имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка. Преуспяващ гайтанджия, бащата Иван се разболява, разорява и умира на 38-годишна възраст през 1851 г., когато Васил е 14-годишен. За да отгледа многобройната си челяд, Гина Кунчева работи като слугиня при заможни хора в Карлово. През 1852 г. почива 6-годишната дъщеря Марийка. През 1870 г. – 30-годишният син Христо – хъш във Влашко. Майката преживява тежко обесването на любимото си чедо Васил и няколко месеца след Освобождението, само на 60 години, след като е погребала вече три деца, се самоубива, като се хвърля в кладенец. Гина Караиванова – майката на Васил Левски, е изпратена без християнски ритуал, защото българската православна черква порицава самоубийството. Присъствали са единствено дъщеря й Яна – вдовица с четири деца, синът й Петър – хъш, четник на Христо Ботев, опълченец от Руско-турската война, награден с орден за храброст и Георгиевски кръст на руската войска, осакатен, с ампутиран крак, болен от туберколоза, стигнал до просия в родния си град Карлово, за да оцелее семейството на сестра му. Присъстват и две бедни комшийки. Гробът не е запазен и днес никой не знае къде точно е бил той...

От името на Фонд “13 века България” се покланяме пред паметта на Васил Левски и пред саможертвата на неговото семейство.