НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Фонд "13 века България" участва в честването на първата българска печатна книга

Фонд "13 века България" участва в честването на първата българска печатна книга

08.12.2006

С подкрепата на Националния дарителски фонд «13 века България» в голямата зала на Българската академия на науките в София на 7 декември се откри научна конференция на тема - «И на печат поставих…»: книгата езикът литературата (1806-2006) - по случай 200-годишнината на първата българска печатна книга - «Неделник» на Св. Софроний - епископ Врачански. Тържественото пленарно заседание откри със слово заместник-председателят на БАН акад. Константин Косев. С похвални думи делото на книжовника – преписвача, преводача и първия новобългарски писател и романист бе споменато от проф. Боряна Христова - директор на Народната библиотека, проф. Рая Кунчева - директор на Института за литература при БАН, проф. Васил Райнов – директор на Института за български език при БАН и Негово Високо Преосвещенство Врачанският митрополит Калиник. Думи на благодарност към Фонд «13 века България» за оказаната морална и материална помощ отправиха проф. Райнов и проф. Дамянова. Изпълнителният директор на фонда д-р Тошо Пейков произнесе приветствено слово:

Ваше Високо Преосвещенство,
Уважаеми академик Косев,
Уважаеми госпожи и господа езиковеди, българисти,

От името на Фонд “13 века България” ви поздравявам с откриването на конференцията, на която си дават среща славната българска история с нашия обикновен ден, празникът с делника, катадневната изследователска работа на езиковеда с тържествения 200-годишен юбилей на печатната българска книга.

Историята отреди на Неделника и на котленеца Софроний - епископ Врачански, място апостолско, място свето. Заради Неделното поучение, отпечатано на майчин език във времена, когато българи се срамуват от родното слово и разговарят на турски и гръцки, той бе канонизиран от Българската православна църква, седи близо до Бога и ни гледа днес от подножието на небесния му сияен престол.

Като представител на дарителска организация ще си позволя да спомена заслугите и на простосмъртните печатари на “Софронието” - Димитър Попович и сина му Георги, на спомоществователите за отпечатването - православните християни българи, гърци и румънци, дарили средства за излизането на първите листа.

Днес, разглезени от мощните комуникации, от леснотията на електронните импулси, програми и писмо, ние забравихме за усилията на Софроний да събуди, да модернизира според тогавашните си възможности българския род. Цели седем месеца – от април до декември 1806 г., той печата първите хиляда български книжки на паметното си нравоучение - 560 години след корееца Чуе Айи и 360 години след германеца Йохан Гутенберг. Но всъщност днес всичко това се повтаря. Само, че състезанието на границата на две епохи, опозицията вече не е между калиграфско и печатно слово, а между наборното механическо печатане на Гутенберг и бързото електронно общуване в реално време, трасирано преди 60 години от бащата на компютъра - българина Джон Атанасов от с. Бояджик, Ямболско. Но този път, за да не сме последни, а първи в света, измежду милиардите човешки същества на земята Господ избра един българин, за да осъществи плана си, за да затвърди вярата ни, че “В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше словото… Всичко чрез него стана… И светлината в мрака свети…”  В разгара на този спор - всъщност спор само между носители и за носители, сигурен съм, че ще победи словото - живото българско слово. За това ние от Фонд “13 века България” обявихме конкурс между езиковеди на тема: “Чистотата на българския език - съхранена духовност и неизвестно бъдеще”, в който участваха и спечелиха материална и морална подкрепа мнозина от вас.

Според скромните си възможности Националният дарителски фонд подава ръка на всички тези, за които поетът Пенчо Славейков е написал незабравимите си слова - днес изключително актуални:

«Веднъж да разбере, веднъж да се реши,
тогаз ще видите що българина значи!
Какво е връщане не знай, кога закрачи
напред, и крачи той през огън и вода...»

Да споменем с добро делото на Свети Софроний – епископ Врачански, братя българи, братя и сестри - днес, винаги и во веки веков - амин!

 

Поради големия интерес, публикуваме и похвалното слово на Негово Високо Преосвещенство Врачанския митрополит Калиник: Нетленен Свети Софрониев летопис

Уважаеми господа академици, професори и научни дейци!

В безспирния бяг на времето, което мощно властва над човешкия род, историческият календар на нашата стародавност през настоящата година ни напомня за първата печатна книга в новобългарската ни книжнина "Кириакодромион", сиреч "Неделникъ Поучение", съставена от св. Софроний епископ Врачански.

Този ярко светещ духовен светилник на българската поробена земя от възрожденската епоха през целия си жизнен друм, макар и страдалчески борбено, е вземал участие в предосвобожденските ни съдбини за национална свяст, за родолюбиво просвещение, за самостоятелна родна църква и за политическа независимост. Всички знаем колко е богата народностната ни галерия от истински патриотични образи, трайно изградени в родната история по това време. Нека ми бъде простено, че в този ход на размисли бих желал да споделя непосредственото си впечатление, че някак си много самобитно до сега, от историци и литературоведи, се откроява плътната фигура на големия възрожденски просветител и горестен страдалник - титан на Възраждането и апостол на Българската Православна Църква св. Софроний епископ Врачански.

И тъй, по същество. Воден съм от съзнанието, че понастоящем, като Врачански Митрополит, имам високата чест да бъда духовен наследник, приемник по църковна катедра на многозаслужилия наш всебългарски светител, както и да откликна на поканата за участие в настоящата конференция в изпълнение на църковно-родолюбив дълг.

В случая обаче, при подчертаната популярност на "Житие и страдания грешнаго Софрония", неколкократно преиздавано и анализирано, обаятелният образ на свети Софроний едва ли и в този момент се нуждае от нарочен почерк. Все пак, в тази връзка, бих желал да подчертая някои необходими моменти, които биха могли да хвърлят допълнително светлина върху личността и делото на Възрожденския ни страдалник.

Тук следва да се подчертае, че той е роден и откърмен тъкмо в недрата на праотеческата ни православна вяра, завещана още от първосветителите наши, всеславянските равноапостоли свети, свети Кирил и Методий. Като чедо на Българската Православна Църква, като неин усърден служител и строител, той ревностно разгръща едно наистина равноапостолно по характер и народополезно по значение свято служение чрез устно и писмено слово в подражание на атонския монах преподобний Паисий Хилендарски. Св. Софроний епископ Врачански, като титан на жертвения дух и пример на патриотично народослужение, бе тържествено канонизиран (причислен към лика на светците) от Светия Синод на Българската Православна Църква на 31 декември 1964 г. - с календарна дата за богослужебно честване 11 март. (Срв. Протокол № 23 на Св. Синод от 31.12.1964 г. във в. "Църковен вестник" бр. 20 май 1965 г.)

В тая посока искам да поясня съдържанието на следните определения:

Какво е святост? - Светостта е най-висша ценност, признание и духовна титла не само в църковната, но и в нравствената област. Светост означава съвършенство, пълнота на добродетелност, нравствен образец. Светецът е светилник, будител на съвестите човешки, пътеводна звезда за съдби човешки. Българският светец е висша изява на българската светост, която пък е въплъщение на доброто и всеотдайното в българския национален дух. Българските светии всъщност са най-добрия цвят от духовната градина на целокупния български народ, негови ярки представители през многовековното национално битие. Такъв безспорно е бил и свети Софроний епископ Врачански - човек във висша стенен страдалец, в чиято лична съдба (предвид горестно написаното негово "Житие") като в потир се вливало цялото страдание на целокупния български народ. Заради този си подвиг той по-скоро, и то с пълно право, може да бъде назован мъченик за вяра народ.

С богатите и всестранни възможности на своята промислително надарена натура, с целия си щедър талант на книжовник, просветител и църковно-народен пастир той посвещава себе си на жертвено служение пред олтаря на своето поробено от агарянските нашественици отечество. Тъй българският "Златоуст" неуморно наставлявал и всаждал сред съотечествениците си любов към духовните ценности, към добродетелта и стремежа към добрите нрави. В своето кратко нравоучение той трогателно увещава слушателите и читателите си в любов към родителите: "Любезное мое чадо... Всякоги послушание да имаш на отца и на матерь твою". С неговите поуки и размисли при многообразната му просветителска и църковно-учителска дейност, свети Софроний остава навеки в аналите на църковната и гражданската история като образец на редки книжовни трудове. Ще подчертая пак, че чрез свети Софрониевата дълбока обич и жертвено родолюбие към повереното му паство - светецът ще остане със сигурност и занапред неугасим огнен пламък в една преуспяваща българска бъднина, защото този неизтляващ огън идва от килийните и духовни школи в Котел и Света Гора - огнища на православната ни вяра, която просветно и книжно проповядвал сред съотечествениците си да не изпадат във вероотстъпничество, към което състояние османо-турската власт се стремяла с насилие и погроми и с какви ли не други нечовешки средства.

Просветено знаем, че високият архиерейски сан на свети Софроний му открил и широко поле за будител на религиозно-просветна дейност чрез устно слово не само от църковните амвони, но и чрез писмени проповеднически книги и трудове, сред които най-важният е първата печатна книга на новобългарската ни книжнина, както вече в началото споменахме "Кириакодромион", сиреч "Неделникъ Поучения", което издание сега научно-представителски честваме. Затуй имаме всичките дълбоки основания почитно да отдадем равностойна юбилейна дан на нетленния свети Софрониев летопис!

Завършвам с думите на паметния химн - възпев:

Слава на Българския род,
слава на родната църква
и на науката Българска.
Свети Софрониевият благослов да пребъде
от род във род.

Отправям благопожелания и почит за успешно провеждане на днешната възпоменателна конференция!

07.12.2006 г.
София - зала на БАН