НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Национална кръгла маса за съвременния български език

Национална кръгла маса за съвременния български език

30.03.2007

Фонд “13 века България” организира Национална кръгла маса на тема проблеми на съвременния български език. Конференцията беше открита в 9 часа на 29 март 2007 г., четвъртък, в зала 10 на НДК от проф. Стефан Данаилов – министър на културата и председател на УС на Фонда. Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката произнесе встъпително слово.
(При голям успех през 2006 г. фондът проведе дарителска сесия “Българският език – съхранена духовност и неизвестно бъдеще”, в която участваха 23 научни колектива.)

В дискусията взеха участие проф. Васил Райнов – директор на Института за български език при БАН, проф. Василка Радева и доц. Георги Лозанов – от СУ “Св. Климент Охридски”, както и член кор. проф. Виденов, проф. Брезински от СУ; доц. Георгиев от НБУ; проф. Мурдаров, доц. Иванова – директор на Центъра за чуждестранна българистика към ВТУ, доц. Горанова – Русенски университет, В. Георгиева – институт за учители – гр. Кърджали, писателите акад. Вера Мутафчиева, Димитър Коруджиев, Румен Леонидов, Кирил Милчев, Мирела Иванова, председателката на СЕМ Мария Стефанова, представители на министерства и държавни агенции, университетски преподаватели, учители по български език и литература, журналисти.

Основната тема, която събра на дискусия специалистите по езика, е отношението съвременен български език – българска държава, проектирано в света, в който живеем. Координатор на проявата е Институтът за български език при БАН.
Основните дискусионни акценти бяха: образованието и съвременният български език, медиите и съвременният български език, личност и култура на езика. Изпъкват подтемите: специфични проблеми при обучението по български език, граници между публична и медийна реч, място на българския език сред езиците на народите от Европейската общност, социализираща функция на езика и др.

Участниците са представители и на двете основни школи езиковеди – пуристи и либерали. Независимо от професионалните спорове помежду си, те са съгласни, че е нужно по-ангажирано отношение на българската държава към съвременния ни език.Една от целите на организаторите от Фонд “13 века България” е група от специалисти и представители на ведомствата да обобщи дискутираните проблеми и да предложи на вниманието на държавните институции мерки за практическото им решаване.

Изпълнителният директор откри националната кръгла маса с думите:

Уважаеми господин вицепремиер,
уважаеми господин министър,
госпожи и господа народни представители, учени,
преподаватели, езиковеди, журналисти, писатели,

През миналата година Фонд “13 века България” събра смелост и проведе при добър успех дарителска сесия на тема “Съвременният български език – съхранена духовност и неизвестно бъдеще”. Участваха 23 научни колектива. Кураж ни даде писателят Димитър Коруджиев и членовете на Управителния съвет. Днешната национална конференция е продължение на темата.

Като ви поздравявам с добре дошли, ще започна с текста, който ни изпрати писателката Вера Мутафчиева – председател на издателския ни съвет.
“Езикът ни обедня като народа”: “Не съм езиковед”, казва тя, “затуй пък за мене бъл­гарският език е и вещество, и сечиво. Не съм в състояние да съдя какви са проблемите на нашите езиковеди, затуй пък съм наясно по труда на писателя, който си служи с българския.

Позволявам си да съобщя, че всред стотиците интервюта на наши писатели по какви не въпроси, не съм чела интервю, предизвикано от езиковед. Да се за­интересува как практически работим с този език, що ни се харес­ва в него и какво ни липсва, в каква насока запълваме липсите, от кое се отърваваме или бихме искали да се отървем. Уви, подобен интерес не наблюдаваме, та заключавам, че не трябва и да го очакваме. Което не ни пречи да си приказваме. Тук ще споделя някои неправилни мисли, които вероятно неведнъж ще бъдат порицани.

Измежду всички видове паника, които медиите сеят и отг­леждат сега, не последната е тази: Застрашен е българският език! Из страната се появяват табели и реклами, изписани с ла­тиница! Населението употребява чуждици, напълно заменими с наши думи! Тоест, пробива си път и не за първи път тревога за бъдещето на езика ни. А по правило онези, които бият тревогата, допускат в писанията си куп чуждици.

С риск да бъда люто заклеймена, пак ще си’кажа: пуризмът е явление из миналото на европейските народи. Става въпрос за етапа на тогавашната национална идея, когато той е бил оправдан: обособяването на нациите протича чрез тяхното отграничаване от другите. Създаването на национални литератури пък е изисквало да бъде нормиран съответният кни­жовен език. По най-простия начин това става чрез прочистване на говоримия, богат на заемки от съседите, включени през средно­вековековието. Нека езиковедите ни съобщят към кой исторически период отнасят долната граница на този процес.

При нас развитието на националната идея някак си пребуксува. Ние още сме подвластни на лозунгите на Паисий, поставил си задачата да ни разграничи от гърците. Защото нали Ботев, който пише на съвършен български без примеси, такива лозунги не вди­га – ще рече, процесът е бил приключил през неговите дни, задачата е била решена. Докато ние днес поч­нем ли да разискваме върху състоянието на езика, свеждаме проблема до замърсяването му и до крутите мерки, които следва да бъдат предприети за неговото очистване. Човеку иде да попита: и какви санкции ще предприемете срещу този вид престъпления? Парична глоба, арест, изселване? Какво наказание предвиждат пазителите на езиковата чистота?

Дано бъда извинена от блюстителите на чистотата, ала не смятам, че думи като «клуб», «дискотека», «бар», «сервис» и пр., ако бъдат изписани с кирилица, ще станат български думи. Нито пък, че – изписани с латиница – ще докарат дотам, че да забравим своя род и език. Нелепо е дори като допускане. А смеш­ното прекаляване с надписи на чужда азбука си има и много смешна страна: те най-редовно са неграмотни до степен, че само биха разсмели желания клиент от Запада...
Отчайва ме направо смаляването на нашия неголям език. То е ужасяващо. Единственият лек е да го обичаш...»

Димитър Коруджиев: Деца и внуци на емигрантите ни в чужбина губят връзка с българския език, а оттам и с родината.”

Хилядите деца и внуци на нашите емигранти в чужбина по целия свят постепенно губят връзка с българския език, а оттам и с родината си. Това заяви писателят Димитър Коруджиев, член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" по повод кръглата маса, посветена на състоянието на българския език, която фондът организира.

Димитър Коруджиев поясни, че поддържането на връзката на емигрантите ни с родния език е огромен проблем, по който досега не е мислено. Затова въпросът ще бъде поставен за обсъждане от участниците в кръглата маса.
“Без съмнение има сериозни проблеми - езикът на младите хора, на юношите обеднява, вулгаризира се, и си заслужава да се поговори и да се види може ли да се направи нещо или не за преодоляване на тези явления”, посочи писателят.

Според Димитър Коруджиев връзката между медиите и съвременния български език е важна тема, защото езикът на медиите влияе върху цялото общество, особено върху младите и по някакъв начин нещо от него се пренася в разговорния език и в отношенията между хората.
“Начинът, по който един човек говори влияе върху неговата душевност, влияе върху неговата личност и дори я променя, така че този аспект също трябва да бъде обсъден”, категоричен бе Димитър Коруджиев.
“Намеренията ни са да бъде създадена работна група, която да обобщи всички интересни предложения, да ги отправи към съответните институции, към които те се отнасят. Имаме съгласие в тази работна група да бъдат представени и държавните институции”, посочи още Димитър Коруджиев.

“Името, което човек носи, оказва влияние върху неговата личност, върху целия му живот”. Това заяви писателят Димитър Коруджиев, член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" по повод тенденцията от последните години все повече млади българи да кръщават децата си с чужди имена.
По думите на писателя “това е една снобска тенденция, една евтина претенция, която за съжаление намира израз в нещо толкова значително, като името на детето”.

“Ако имахме силна, действаща църква, тя можеше да направи много в това отношение. Защото, къде от истинска вяра, къде от навици, къде от снобизъм, повечето от младите кръщават децата си в църква. И там свещениците биха могли да направят много в едни предварителни разговори, но за съжаление на това в момента не можем да разчитаме. Не виждам какво може да се направи освен възрастните родители, бабите и дядовците, или близките на младите родители, когато ще се ражда едно дете и предстои неговото кръщаване, да провеждат предварителни разговори, да казват точно това, че името на детето оказва влияние върху целия му живот”, посочи Димитър Коруджиев.

Попитан изненадан ли е от името, с което бе кръстен единадесетият внук на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски – Симеон Хасан, Димитър Коруджиев отговори: “Името Симеон Хасан звучи странно, но децата, които се раждат в семейството на Симеон Сакскобургготски по никакъв начин не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като разликата с другите хора е голяма. Във вените на Симеон Сакскобургготски тече кръвта на много кралски родове от Европа, явно е свързан и с кралски родове извън Европа, така че там могат да се получат най-различни съчетания и всички те имат своето оправдание”.