НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Основни доклади на Кръглата маса за българския език

Основни доклади на Кръглата маса за българския език

29.03.2007

РЕЗЮМЕ ОТ ДОКЛАДА
“СЪВРЕМЕННИЯТ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА”
НА ПРОФ. ВАСИЛ РАЙНОВ –
ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН

 
    - Темата за държавата, държавността и езика придоби актуалност след 1 януари 2007 г., когато България стана пълноправен член на Европейския съюз. В тази голяма общност от хора, идеи, стоки и капитали, активно се развиват и набират все по-голяма скорост процеси, които оказват съществено влияние върху отделните национални езици. Днес английският език функционира на практика като lingua franca – и неминуемо оказва огромно въздействие върху всички други езици. Факт е, че една трета от дискусиите по време на ХІІ Славистичен конгрес, проведен през 1998 г., бяха посветени на тази тема. Безспорно е, че тези процеси стават възможни и се благоприятстват от съвременните комуникационни технологии. Още през 1996 г. Международната лингвистична конференция в Барселона прие “Универсална декларация за езиковите (лингвистичните) права”, допълваща “Универсалната декларация за правата на човека” от 1948 г. Въпреки, че законодателството на ЕС се основава върху поемането на езиковото разнообразие като своя основна ценност, през последните десетилетия в лингвистичната област се заговори за едно ново направление – еколингвистика – зелена лингвистика, която борави с понятия като големи и малки езици, застрашени езици.

- Българският език, който има 11 века писмена история, заедно с гръцкия и латинския, е третият класически език на Средновековна Европа. Създадената на български език култура е едно от малкото истински самобитни неща, които България внесе в ЕС. Днес кирилицата отново се нареди сред официално приетите азбуки – този път на Нова Европа. Но ако различието “малки-големи езици” се употребява в количествен смисъл, се оказва, че българският език по своя принос и история е “голям”, а като език на една малка общност е “малък”. 

- Институтът за български език бе приет за постоянен член на  Европейската асоциация на националните езици към ЕС.  

 

РЕЗЮМЕ ОТ ДОКЛАДА
“КУЛТУРАТА НА РЕЧТА – КЛЮЧОВИ ДУМИ”
НА СТ.Н.С. КАЛИНА ВИКТОРОВА –
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ БАН

 
    Културата на речта, обяснена чрез лингвистиката на речта, е основополагаща за много обществено значими въпроси и тенденции от гледна точка на съвремието.
    Речевата дейност с нейната динамика и сложно единство е част от комплексната човешка дейност. Равнищата на речта не са автономни области, а си взаимодействат с функционално-семантични величини, които се предпоставят, допълват и съжителстват пълноценно в речевата дейност. Тя е целенасочена, индивидуално-психологическа, социално-познавателна и психосоциална. Въз основа на това се предлагат само някои тези за обсъждане:

- индивидуално-психологическа – диалекта на говорещия, двата начина да замълчиш, толерантност и др.;

- социално-познавателна – образование, знание на книжовен език, норма, ориентиране в съвременните употреби: компютърни, медийни, музикални и др., клише, шаблон, “чуждици” – полезни и паразитни;

- психосоциална – умението да говориш адекватно, разбираемо, според целта и мястото на общуването.
    Всеки комуникативен акт съдържа основа за тезиси, за разговор върху културата на речта, но не предполага спор, а изисква сътрудничество.

 

РЕЗЮМЕ ОТ ДОКЛАДА
“ОБРАЗОВАНИЕТО И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”
НА ПРОФ. ВАСИЛКА РАДЕВА – СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

  - В съвременната културно-историческа ситуация по специфичен начин се отразява  идеята, че грижата за езика не може да се изолира от грижата за неговите носители, като езиковата политика е неотделима част от културната политика, доколкото нейните елементи имат езикова проява. Грижите за обогатяването, усъвършенстването и най-вече за овладяването и правилното използване на родния език се обхваща от понятието езикова политика като съзнателно въздействие върху взаимоотношението между книжовните езици, езиците и техните диалекти. Тя се изгражда и провежда от обществени групи и организации, но е особено успешна, когато се осъществява от институции, които притежават механизми и мерки за нейното провеждане. В нея се отразяват схващанията и възгледите на общността по езиковите въпроси, което има отношение към изграждане на езиково съзнание и езикова култура. Днес основна роля и отговорност имат държавните институции, особено законодателните, които влияят върху администрацията и училищата.
  - Ролята на училището и образователните институции за овладяването на родния език никога не е поставяна под въпрос, без да се забравя, че те не са в състояние сами да я изпълняват успешно и резултатно. Убедително доказателство за това е съвременната екстралингвистична ситуация, когато семейството прехвърля цялата отговорност на училището, четенето на художествена литература е силно редуцирано, всекидневното влияние на речта в медиите по-скоро възпитава нихилистично или в най-добрия случай безотговорно отношение към речевата изява и т.н. Тревога буди незадълбоченото изучаване на български книжовен език в малките класове на училище, когато граматическите категории и техните особености остават неясни за децата, не развили още своето логическо и абстрактно мислене.

  - Езикът и стилът на учебниците никога не са били обект на сериозно обсъждане с широкото участие на учителите, които ги използват, защото усилията и енергията са насочени към спечелване на обществената поръчка за тяхното издаване. Практиката показва, че са дискусионни и тъй наречените “вариантни дидактически технологии”, които предполагат издаването на няколко учебника по един и същ предмет за една и съща възрастова група, като един от тях се използва по избор на учителя за съответната учебна година.
    - Друга тревожна тенденция се изразява в повишения интерес към изучаването на чужди езици за сметка на занемаряването и пренебрегването на обучението по роден език. А той е в основата на мисловната дейност, той отразява концептуализацията на заобикалящия ни свят от позицията на собствения уникален опит, култура, история и техните носители. Богатството и културата на човешката история се отразяват в богатството на езика. Несъвършенствата на съществуващия модел на обучение по български език проличават при зрелостните изпити в голямата разлика между оценките в дипломите и показаните на кандидатстудентските изпити.