НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / НДФ "13 века България" проведе благотворителен концерт в подкрепа на православни храмове и манастири по българските земи

НДФ "13 века България" проведе благотворителен концерт в подкрепа на православни храмове и манастири по българските земи

20.06.2007

Националният фонд “13 века България”, с любезното съдействие на Софийската филхармония проведе на 20 юни 2007 г. в камерната зала “България” благотворителен концерт в подкрепа на православни храмове и манастири по българските земи.

Когато Спасителят се ражда във Витлеем, днешните български земи са обитавани повече от 3000 години от траките. Четвърт век след раждането на Христос Рим завладява всички тракийски царства. В противовес на римската мощ, християнството се разпространява по Балканския полуостров от двама ученици на Исус Христос. През 52 г. апостол Андрей предприема обиколка из богатите черноморски градове, организира първите християнски общини – епископиите в Несебър, Поморие, Дебелт и Созопол. През 65 г. в римския град Никополис ад Нестум (край днешния Гоце Делчев) сред местните жители проповядва самият апостол Павел.

В началото на IV век Римската империя е разделена на Западна и Източна. За столица на Източната е избрано градчето Византион (Константинопол). Християнството е държавна религия от 330 година. Започва се строителство на християнски храмове – базилики. В Хисаря и Несебър са открити основите на десет големи базилики от тази епоха, когато София (Сердика) е била вече крепост на християнството. В центъра й се издига базиликата "Св. София", изградена през IV век. Наричат я "майка на българските църкви". От Епископската базилика е оцеляла ротондата "Св. Георги" с прекрасните си стенописи. В Левка (Белово) е построена епископска базилика – отчасти запазени до наши дни. "Червената църква" наричат голямата базилика край град Перущица. Най-много епископски седалища имало по богатото морско крайбрежие. В Несебър се издига Митрополитската катедрала.

Българската държава на Балканския полуостров е основана от хан Аспарух върху земи, отвоювани от Византия. Наследниците на хана – потомци на българи от Хиндокуш и Тян-шан, използвали голямата си власт, за да въведат християнството на основата на говоримия български език. Така България през Средните векове става европейска сила, а днес страната ни е член на Европейския съюз – доброволно обединение на християнски държави. Значим е приносът на българската християнска цивилизация. Светият престол отдаде нам историческо признание, като обяви светите Кирил и Методий за покровители на Европа. Образите им са най-често изписваните свети лица в българските храмове. В резултат и на техния боговдъхновен труд, през 864 г. хронистите на Европа отбелязват: "Българският цар Борис I прие Светото Кръщение заедно с целия си народ." Покръстването отгръща нова страница в историята на България, внася единство в разпокъсаната държава.

Цар Борис I и Климент Охридски съставят план за богослужение на родния език – подготвят се свещеници, преписват се книги. Строят се седем съборни черкви в главните административни центрове. Връх на строителството е “Голямата базилика” до стените на Плиска – по-мащабна и от прочутата „Св. София” в Константинопол. Захваща се черковно и манастирско строителство. “Нашите манастири са нещо повече от музеи и хранилища на ръкописи и произведения на изкуството. Светилища, в най-трудни времена съхранили паметниците на нашата духовна култура, те са безценното богатство на България”, отбелязва проф. Иван Дуйчев.

Голяма е ролята на просветените монаси в новите манастири, построени на злачни и тучни места, където се пишат книги, зографисват се икони, крепили народния дух. Поддържа се култ към Кирил и Методий, към великия светец – св. Иван Рилски, основал най-значимия български манастир – Рилската света обител. През 1083 г. грузинецът на византийска служба севаст Григорий Бакуриани направил голямо дарение и основал край Бачково, над Асеновград, манастира "Св. Богородица Петричка", който бързо се вписал в българското духовно пространство. Архитектурен бисер е манастирската черква - «Успение Богородично». Фрески от неизвестни майстори, близки до образци от ранния Ренесанс, са запазени в Земенския манастир от това време и в черквата “Св. Димитър” над Бобошево. Боянската черква е създадена в години на свободно развитие на българската държава. Като живи ни гледат светци-закрилници на дома, светци-войни, изписан е портрет на св. Елена. Присъстват почитаните св. Иван Рилски, св. Йоан Дамаскин – песнопевеца, св. Никола и св. Пантелеймон – патрони на църквата, св. Богородица с младенеца, Исус Христос. Стенописите внушават обич към ближния, интерес към човешката личност. Черквата е обявена за ценност на цялото човечество, сграда на световното наследство.

Патриаршеският манастир се издига до престолния град на Второто Българско царство. Когато турците превземат Търново, не бил пощаден и манастирът. Малко са паметниците, не разграбени и не унищожени от поробителя. И тогава, напред излезли отново манастирите. Черепишкият е застроен в тежък период, когато, близо до Искъра цар Иван Шишман влязъл в бой с османлиите. «Замък върху скалите» наричат Гложенския манастир. Етрополският манастир е будно книжовно огнище. Отсреща – срещу Патриаршеския, се издига Преображенският манастир. От XV век е историята на Мъглижкия, Драгалевският също е строен по това време, а от XVII век е Лозенският. Съвременен е Долнолозенският. Прекрасен е манастирът Седемте престола до Искърското дефиле. Клисурският манастир има дълга и славна история. Лопушанският манастир наблизо е бил любимо място на поета Иван Вазов. Чипровци и Чипровският манастир са свързани с героичното въстание. Над Габрово се издига Соколският манастир.

През XVIII век се родил Отец Паисий, написал малка история за рода си, която се превърнала в програма за църковно и политическо освобождение на България. „История славяноболгарская" взривила епохата на Българското възраждане, отприщила таланта на художници, оставили разкошни образци в Рилския, Троянския, Батошевския манастир. Тревненската иконописна школа си съперничи със Самоковската. В средновековен стил са фреските в Кремиковския и в Раковишкия манастир. Впечатляват с красотата си Добридолският, Изворският, Жабленският, Струпецкият и Чекотинският манастири.
Силен израз на християнското изкуство е архитектурата. Храмове и манастири са съградени от майстор Кольо Фичето. Зад дебелите манастирски зидове са обмисляни планове за освобождение. Вдъхновени българи като дякона Васил Левски подготвяли завери. В Калугеровския манастир е бил щабът на Бенковски, в Дряновския, Новоселския и Батошевския е горял огънят на Априлското въстание, запален в черквите на Копривщица и Панагюрище!

След Освобождението, със средства на дарители, са изградени нови молитвени места. Архитектурни шедьоври са катедралните храмове във Видин и Шипка. Най-голямата българска катедрала – Патриаршеската „Св. Александър Невски", е строена в София от 1904 до 1912-та година.

През годините на атеистичното управление множество черкви и манастири бяха изоставени и рухнаха. Тросковският манастир, скромна обител на югозападната граница на България, е погребана под земята от голямо земетресение. С волни дарения местните хора въздигат наново църквата “Св. Архангел Михаил”, но лоши човеци я съсипват през последните години на двадесети век. Същото е и в черквата при девическия манастир в Брусарци – разрушена е в наши дни. В окаяно положение е манастирът „Св. Троица” до родното място на президента – над язовир Пчелина на запад от Радомир. Много са опропастените черкви и манастири в страната ни. Свърталища на несломимия българския дух, упование на нашите родители. Събаряни от стихии, от природни и от социални бедствия, превръщани в яхъри и сеновали, многострадални и свети, те се нуждаят от подкрепата ни днес и сега.
Слава на Бога, че след промените църковният клир се обърна отново към хората, а миряните се върнаха в своята Църква.

Националният дарителски фонд "13 века България" откри целева дарителска партида за финансово подпомагане на черкви и манастири. Построени са нови, възстановени стари храмове.
Да благодарим на добротворците!
Да благодарим на родолюбците, на дарителите!

При голям успех и пълна зала Стояна Георгиева, Ивайла Иванова и Весела Нейнски виртуозно изпълниха следните произведения:

Стояна Георгиева – цигулка
Мануел Де Фая – Испански танц.

Ивайла Иванова – пиано
Йозеф Хайдн – Соната първа част Ми Бемол Мажор
Фредерик Шопен – Ноктюрно Оп. 9, No 2
Полонез Оп. 53, Аs dur,
Eтюд Оп. 10, No 10

Весела Нейнски – сопрано
Росини – Ария на Изабела из операта “Италианката в Алжир”
Шуберт – “Аве Мария”
Чайковски – “На сон грядущий”
Чайковски – “Нет, только тот, кто знал...”
Сен-Санс – Ария на Далила из операта “Самсон и Далила”
Георги-Златев Черкин – “Не трябва да мисля за тебе”