НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Новини / Спомени за един дарител, изложба-живопис на Димитър Батоев

Спомени за един дарител, изложба-живопис на Димитър Батоев

17.10.2007

Националният дарителски фонд “13 века България” организира изложба-живопис с дарените картини от Димитър Батоев, която ще се открие на 24 октомври 2007 г. от 18.00 часа в зала “Средец” на Министерството на културата.

Димитър Петков Батоев е роден в София на 13 февруари 1920 година. Представителите на неговата зодия – Водолей са талантливи, артистични, пълни с идеи, емоционални и противоречиви. Такъв е и характерът на художника Батоев. Неговият дух го е подтикнал към дарителство у нас и зад граница. Фонд “13 века България” съхранява 35 негови творби, лично дарени от художника.

През 1944 г. учи право в Софийския университет, а през 1950 г. се дипломира в Художествената академия в класа на великаните в живопистта и скулптурата – проф. Дечко Узунов и проф. Иван Лазаров. Животът му е низ от предизвикателства, за преодоляването на които е помагало невероятното му творчество. Изкуството за него е цел и смисъл на живота. Непризнат в Родината до 50 годишна възраст, той емигрира в САЩ, където прекарва двадесет години. Трудни години – денем рисува, а вечер работи за препитанието си. Бил е шофьор на такси, бояджия, брокер. Рисуването му помага да преодолее самотата и носталгията. Той казва: “Винаги, когато създавам картина, ме изпълва чувството на осмислено задоволство и това компенсира мизерния ми живот. Ако не рисувах, да съм умрял отдавна.” “Единственото, което ме успокоява и облекчава душата ми, е рисуването, което ме пренася в други светове...”

  

Димитър Батоев е човек с оригинално мислене. Девизът му е “Кураж, кураж, кураж”. Самият той споделя, че още от дете има навика да разговаря сам със себе си: “Разделям се на две и си казвам – имаш трудности, трудностите са за преодоляване. Много важно е каквото правиш да ти е на сърцето. Да го правиш с любов. Ако върхът ти е голям, то още сега ще трябва да си готов да приемеш трудностите.”

Създава чудесно изкуство, оценено от света. Доказва, че творческият стремеж е сила, която надмогва човешките ограничения. Картините му се намират по музеи и частни колекции, предимно в САЩ, Канада и Европа. Участват в множество изложби в различни страни по света и печелят награди и признание. Два негови портрета на Джордж Гершуин стоят изложени в Линколн център – Ню Йорк, а Холивуд АРТ мюзиъм става спонсор на неговото изкуство. Алан, синът на Джордж Гершуин, приятел на Батоев, е влюбен в картините му и ги оценява високо. Успява да открие в центъра на Ню Йорк собствена художествена галерия. Както казва журналистката Елена Димитрова в книгата си “Изкачване по страданието”, посветена на художника: “В съдържанието на събитието стои главното – упорството и амбицията на един творец да изяви не само себе си, но и всичко, което е донесъл със своята национална принадлежност. Неговото чувство за достойнство намира изявата си в простата формула: аз съм българин.” Творецът пояснява: “Винаги държах да се знае, че съм от България. Винаги. Подчертавам това, защото някои наши сънародници зад граница забравят земята, която ги е родила.” Димитър Батоев напуска този свят през 1991 година. Завърнал се трайно в Родината, заминава за Германия, за да си купи кола. Съдбата е жестока – на път за България катастрофира фатално.

Изкуствоведът Кирил Кръстев сравнява творчеството му с “живописна вселена”: “Той се стреми и създава свои странни, оригинални, но самостойно-убедителни живописно-пластични светове, което е най-висша форма и проява на изкуството”. Творецът-художник ни остави в завещание мисълта: “Творческото създаване е това, което остава. За хората. Те ще бъдат съдии. Ето, на това бях посветил живота си”.