НДФ "13 века България"

НДФ "13 века България"

Начало / Дейност / Дарителска дейност / Дарители / Цвета Дамянова Шуманова

Цвета Дамянова Шуманова

Цветана Тодорова Дамянова (по баща Шуманова) e една ярка, възрожденска личност, родена на 3 май 1897 г. в село Лъджане (днес квартал на Велинград) в сърцето на Родопите. В хорската памет ще остане с богатия си творчески живот отдаден на красотата, на хората.

През 1917 г. завършва гимназия в Пловдив и три години е учителка в родното си село. Родопското девойче притежава талант, има топло сърце и сръчни ръце. От малка Цвета обича да плете, да бродира, да тъче. Това светоусещане, тази нейна страст я отвеждат в гр. Дрезден, Германия, където следва "Модна академия", а в гр. Лайпциг специализира машинно плетачество и рисуване.

Завърнала се в България, госпожица Шуманова получава майсторско свидетелство и става преподавателка по плетачество и рисуване в института “Евдокия и Надежда” в София. Милостива и състрадателна, с неизтощима енергия, тя продължава да търси своето място в живота: записва медицина в гр. Берн - Швейцария. Там едновременно учи и работи. За да се издържа, ръководи частни класове по ръкоделие, бродерия и декоративно рисуване. След време постъпва като организатор и ръководител във фирма за текстил и бродерия. От ден на ден все по-силно се увлича по изкуството. Поради липса на средства прекъсва обучението си по медицина. лагодарение на своето упорство получава диплома за рентген-техник в гр. Цюрих.

При завръщането си в Отечеството, среща своя бъдещ  съпруг – банскалията Константин Георгиев – син на македонски национал-революционер. От двадесет години живее постоянно в Америка. Мисълта за отпътуване, за предстояща раздяла я изпълва с тъга по роднини, по роден дом. Въпреки това Цвета се вслушва в гласа на сърцето, проявява характер и се омъжва за любимия човек. През 1933 г., в разгара на тежката икономическа криза, заминава при съпруга си в град Норфийлд, Масачузетц, САЩ. Там младата българка отнася цялата си любов към родината и голямата си колекция от бродерия. Купува си  стан и започва да тъче тъкани, каквито са работили нейните баби в Родопския край. Бродира блузи и кърпи, шевици и покривки, рисува. Във всичко вплита красотата и багрите на родния край, умилението, възторга и носталгията си по родното. Обожава изкуството на Владимир Димитров – Майстора, прави копия на негови картини, рисува свои. Работи скулптури на мъже и жени –извайва любими персонажи –тъжни и весели хора, всеки със своя характерна физиономия, със своя душа и съдба.

“За нещастие точно тогава се случи финансовата катастрофа в Америка и  всичко, което моят мъж притежаваше, беше загубено. Но благодарение на нашия силен български дух и любов към България, ние живеехме с единствената радост, че финансово загубихме всичко, но любовта към родината и творчеството ми, изключително почерпено от българския фолклор, ни дари с кураж.”

В този момент хората в САЩ имат нужда от кураж и жизнената българка им го дава. Американски феминистки дружества, училища и колежи проявяват интерес към изкуството на Цвета Шуманова. В отговор тя урежда повече от сто изложби в различни градове на Съединените щати. Участва в радио-сказки и телевизионни предавания, “защото за мен е било гордост да славя България и нейното родно творчество чрез онова, което съм показала в Америка и което е било оценено високо”, отбелязва талантливата родопчанка.

С размах организира и ръководи курсове, петдесет години популяризира българското изкуство в Америка. Прославя творчеството на хората от Родопите. В замяна получава блестящи награди от международни изложби в Ню Йорк, американската преса публикува възторжени отзиви за нея.

Годините са тежки, времената са разделни, но сърцето я тегли към родните планини – за половин век госпожа Шуманова успява да посети 17 пъти България. През 1972 г. представя своя изложба във Велинград, посрещната с възхищение от нейните съграждани.

Сбъдва се мечтата й – успехът, постигнат на изложбата й дава повод да подари свои произведения на хората от родния град. През 1978 г., с отделени от нея средства, във Велинград се изгражда красива обществена сграда в родопски стил. Великодушната дарителка е донесла от САЩ и своите седем стана, на които е работила, всичките си произведения (над 15 000) - тъкани, бродерии, скулптури, картини, плетива. Този великолепен родопски музей, възхитителното си творчество и целия си инвентар тя предава чрез Фонд “13 века България” на родопчани в памет на майка си – Здравка и на баща си Тодор.

“Техният живот заслужава да бъде възпоменат като дарители на Велинград. Моят баща – Тодор Христов Шуманов и четирима още жители са основатели на Лъджане. Бил е дълги години кмет, общественик и приятел на Алеко Константинов, който, в книгата си “През март в Чепино”, споменя гостоприемството, отдадено му от семейство ”Ш” (Шуманови). Това е моят баща”, с умиление пише 85-годишната баба Цвета. С художественото дело на своя живот и с щедрите си дарения Шуманова е гордост за родопчани.

“Чрез моето чувство към родината и творчество от всякакъв вид, съм творила с цел да доживея и всичко да мога да подаря на отечеството в памет на моите родители. Загубих моя мъж, затова искам и в негова памет да изразя любов и признателност към него. Всичко, което притежаваме до днес и което е спестено: собствен дом и пр., ще бъде дарение на Родината…” Изживяла един пълнен с любов и с творческо вдъхновение живот, баба Цвета почива щастлива в родния си родопски край на 10 юли 1986 година.